Въведение в библейската херменевтика и обяснение на необходимостта от тълкуване. Начални насоки за смисъла на правилното разбиране на библейските послания. Обяснение за типичното неразбиране на важността на тълкуването.

1
Въведение:
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ТЪЛКУВАНЕ

 

Постоянно се срещат хора, които казват с голямо чувство "Не е нужно да се тълкува Библията. Просто четете и правете това, което казва". Обикновено такава забележка отразява протест на неспециалистите срещу "професионални" учени, пастори , учители или неделни учители, които с "тълкуването си", изглежда отнемат  Библията от обикновения човек. Това е техният начин да се каже, че Библията не е неясна книга. "В крайна сметка" твърдят те,  "всеки човек, с половин мозък може да я прочете и да я разбере. Проблемът с твърде много проповедници и учители е, че те дълбаят  наоколо толкова много, че са склонни да размътят водата. Това, което ни беше ясно, когато го прочетохме, вече не е толкова ясно.”

Има много истина в този протест. Съгласни сме, че християните трябва да се научат да четат, да вярват и да се подчиняват на Библията. Подчертано се съгласяваме, че Библията не трябва да бъде неясна книга, ако се изследва и чете правилно. В същност ние сме убедени, че най-сериозният проблем, който хората имат с Библията не е с липсата на разбиране, а с факта, че те разбират повечето неща прекалено добре! Например проблемът с текст, като  "Вършете всичко без роптание и без препиране," (Фил. 2:14), не е в неговото разбиране, а с подчинението – прилагането на практика.

Ние също така сме съгласни, че проповедникът или учителят  твърде често е склонен първо да копае, а после да гледа, като по този начин се скрива ясното значение на текста, което често се намира на повърхността. Нека да го кажем в самото начало - и ще го повтаряме през цялото време -  целта на доброто тълкуване не е уникалност; никой не се опитва да открие това, което никой друг не е видял по-рано.

Тълкуване, което има за цел или процъфтява поради уникалност обикновено може да се припише на гордост (опит за демонстрация на умствено превъзходство над останалата част на света), погрешно разбиране на духовността (в което Библията е пълна с дълбоки истини, които чакат да бъдат изровени от духовно чувствителен човек със специално прозрение), или изгода (необходимостта богословски да се подкрепят презумции, особено в работата с текстове, които изглежда вървят срещу тези презумции). Уникалните интерпретации обикновено се оказват грешни. С това не казваме, че правилното разбиране на текста, не може често да изглежда уникално за някой, който го чува за първи път. Искаме да кажем, че уникалността не е целта на нашата задача.

Целта на доброто тълкуване е проста: да стигне до „ясното значение на текста”. Най-важната съставка, нужна за тази задача е просветеният здравия разум. Проверката на доброто тълкуване е, че то прави смисъла на текста ясен. Следователно правилното тълкуване, носи облекчение на ума, както и убождане или ужилване на сърцето.

Но ако въпросът е само в простото значение, какъв е смисълът от тълкуване? Защо просто не четем? Нима ясното значение не идва просто от четене? В известен смисъл, да. Но в по-истинския смисъл, подобен аргумент е и наивен, и нереалистичен, поради два фактора: естеството на читателя и естеството на Писанието.

 

Читателят като тълкувател

Първата причина, поради която трябва да се научим как да тълкуваме е, че независимо дали ни харесва или не, всеки читател е в същото време тълкувател. Това означава, че повечето от нас приемат за даденост, че когато четем, разбираме това, което четем. Ние също така сме склонни да мислим, че нашето разбиране е същото, което Светия Дух или човешкият автор е имал предвид. Въпреки това, ние неизменно прехвърляме върху текста всичко, което сме, с всичкия ни опит, култура и предварителни разбирания за думите и идеите. Понякога това което предаваме на текста, при това напълно неволно, ни отклонява, или пък ни кара да четем в текста всевъзможни чужди идеи.

По този начин, когато в нашата култура чуваме думата "кръст", вековете на християнско изкуство и символика стават причина повечето хора автоматично да мисли за тази форма на кръст (†), въпреки че има вероятност, това да не е форма на кръста на Исус, който е възможно да е бил оформен и като "T." Повечето протестанти, както и католиците, когато четат текстове за църквата по време на богослужение, автоматично си представят хора, седнали в сграда със пейки, много подобна на тяхната собствена. Когато Павел казва (в KJV), "не промисляйте за плътта, за да отговаряте на похотите" (Рим. 13:14), хората в повечето англоговорящи култури са склонни да мислят, че "плът" означава "тяло "и поради това, че Павел говори за " телесните желания. "

Но думата "плът", както Павел я използва, рядко се отнася до тялото и в този текст почти със сигурност не е така, но за духовното страдание, болестта на духовното съществуване, понякога наричана „греховна природа”. Затова, без да възнамерява да направи това, читателят тълкува, още докато той или тя чете и за съжаление твърде често тълкува неправилно.

Това ни води по-нататък да отбележим също така, че във всеки случай, читателят на Библията на английски (или български – б.пр.) език вече е въвлечен в тълкуване. Това е така, защото преводът е сам по себе си (по необходимост) форма на тълкуване. Вашата Библия, какъвто и превод да използвате, която е началната ви точка, всъщност е крайният резултат от много научна работа. Преводачите редовно са призвани да направят своя избор по отношение на значенията и техния избор ще повлияе на начина, по който вие разбирате.

Поради това, добрите преводачи вземат предвид проблема на нашите езикови различия. Но това не е лесна задача. В Римляни 13:14, например, дали да преведем "плът" (както в KJV, RSV, NRSV, NASB и т.н.), защото това е думата, която Павел използва и след това с обяснение на преводача, да ни кажем, че "плът "тук не означава" тяло "? Или да "помогнем" на читателя и да го преведем "греховна природа" (както в NIV, GNB и т.н.), защото това е каквото всъщност означава думата на Павел? Ще разгледаме този въпрос по-подробно в следващата глава. За сега е достатъчно да се посочи факта, че преводът сам по себе си вече е въвлекъл читателя в работата по интерпретация (тълкуване).

Необходимостта от тълкуване, също така може да се намери, като се забележи всичко това, което се случва около нас през цялото време. Един прост поглед към съвременната църква, например, може да направи пределно ясно, че не всички "прости значения" са еднакво ясни за всички. Има нещо повече от проява на загриженост, при повечето от тези в днешната църква, които твърдят, че жените трябва да мълчат в църква въз основа на 1 Коринтяни 14:34-35, а в същото време отричат валидността на говоренето на езици и пророчеството - самият контекст, в който се появява пасажът за "мълчанието ". И тези, които твърдят, че жените, както и мъжете, трябва да се молят и пророкуват въз основа на 1 Коринтяни 11:2-16 често отричат, че те трябва задължително да правят това с покрити глави. За някои, Библията "ясно учи" за кръщение на вярващите чрез пълно потапяне, други смятат, че могат да представят библейска теза за кръщение на деца. Както "вечна сигурност", така и възможността за "изгубване на спасението" се проповядват в църквата, но никога от едно и също лице! Но и двете се утвърждават като ясният смисъл на библейските текстове. Дори авторите на тази книга имат някои несъгласия по отношение на това което някои текстове казват "ясно". Но всички ние четем една и съща Библия и всички се опитваме да бъдем послушни на това което текстът "ясно" означава.

Освен тези разпознаваеми разлики между "вярващите според Библията християни", има също така всякакви носещи се странни неща. Обикновено култовете могат да се разпознаят, например, по това, че имат някакъв допълващ Библията авторитет. Но не всички от тях го правят, и във всеки случай те изопачават истината по начина, по който подбират текстове от самата Библия. Всяка ерес или практика, които можете да си представите, от арианството което отрича божествеността на Христос при Свидетелите на Йехова и „Пътят”, през кръщаването заради мъртвите сред мормоните, до заниманията със змии сред сектите Апалачи, твърди, че е "подкрепено" от текста.

Обаче дори сред по-богословски ортодоксалните хора, много странни идеи успяват да получат приемане в различни посоки. Например, един от настоящите вълнения сред американските протестанти, особено харизматиците, е т.нар. „Евангелия на Просперитета и Здравето”. "Благата вест" е, че Божията воля за вас е финансов и материален просперитет! Един от защитниците на това "евангелие" започва книгата си с аргумента за "ясното усещане" на Писанието и твърди, че той поставя Словото на Бог на първо място и преди всичко друго през цялото си изследване. Той казва, че се казва не това което мислим, , но това което всъщност се казва е от значение. "Ясното значение" е това, което той следва. Но човек започва да се чуди какво наистина е "простият смисъл", когато се твърди, че финансов просперитет е волята на Бог въз основа на такъв текст като 3 Йоан 2 "Възлюбени, искам повече от всичко да имаш добър успех и да си здрав, така както благоуспява душата ти "(KJV) - текст, който в действителност няма нищо общо с финансов просперитет. Друг пример представя простия смисъл на историята на младия богат мъж (Марк 10:17-22) като точно обратното на "това, което всъщност казва" и това "тълкуване" се приписва на Светия Дух. Човек може правилно да се запита дали простият смисъл се търси изобщо, може би „простото значение” е просто това което подобни писатели искат текстът да означава, за да подкрепят своите любими идеи.

Като се има предвид цялото това разнообразие, както в рамките на църквата така и извън нея, както и всички различия, дори сред учените, които се предполага, че знаят "правилата", не е чудно, че някои подкрепят идеята, че не трябва никакво тълкуване, а само четене. Но както видяхме, това е погрешна възможност. Антидотът на лошото тълкуване не е никакво тълкуване, а е доброто тълкуване, основано на насоките на здравия разум.

Ние, авторите на тази книга работим без илюзии, че с четене и следване на нашите насоки всички накрая ще се съгласят за "простото значение", нашето значение! Това, което се надяваме, да постигнем е да се повиши чувствителността на читателя за специфични проблеми, присъщи на всеки жанр, да се помогне на читателя да разбере защо съществуват различни възможности и как да направи преценки със своя здрав разум, и особено да се даде възможност на читателя да различава между добрите и не толкова добрите тълкувания, както и да знае какво ги прави да са едното или другото.

 

Естеството на Писанието

По-съществена причина за необходимостта от тълкуване се крие в естеството на самото Писание. Исторически църквата е разбрала естеството на Писанието до голяма степен по същия начин, по който  е разбрала личността на Христос - Библията е едновременно, както човешка, така и божествена. Както проф. Джордж Лад веднъж се изрази: "Библията е Словото на Бог  дадено с думите на хората в историята". Именно тази двойствена природа на Библията, е която поставя пред нас задачата да тълкуваме.

Тъй като Библията е Божието Слово, тя има вечно значение, тя говори на цялото човечество, във всеки век и във всяка култура. Тъй като това е Божието Слово, трябва да го слушаме и да се подчиняваме. Но тъй като Бог е избрал да говори Своето слово чрез човешки думи в историята, всяка книга в Библията има също така исторически особености, всеки документ се обуславя от езика, времето и културата, в която първоначално е бил написан (а в някои случаи и от устно предаванта история, преди да е бил написан). Тълкуването на Библията се налага от "напрежението", което съществува между вечното значение и историческата специфика.

Има, разбира се, някои които вярват, че Библията е само човешка книга, и че тя съдържа само думите на хората от историята. За тези хора задачата на тълкуването е ограничена само до историческо изследване. Техният интерес, както и към Цицерон или Милтън, е спрямо религиозните идеи на юдеите, на Исус или на ранната църква. Задача за тях, следователно, е чисто историческа. Какво означават тези думи на хората, които са ги написали? Какво мислят те относно Бога? Как разбират самите себе си?

От друга страна, има и такива, които мислят за Библията само по отношение на вечния ѝ смисъл. Тъй като това е Божието Слово, те са склонни да мислят за нея само, като сбор на насоки за вярване и императиви за спазване, въпреки че винаги има голяма доза отделяне и избирателност спрямо насоките и императивите. Има, например, християни, които въз основа на Второзаконие 22:05 ("Жена не трябва да носи мъжко облекло," NIV), твърдят буквално, че жената не трябва да носи панталони или шорти. Но същите тези хора рядко приемат буквално други императиви в този списък, които включват изграждане на парапет около покрива на къщата (ст. 8), забрана за засаждане на два вида семена в лозе (ст. 9), и указание за ресни по четирите краища на наметалото (ст. 12).

Библията, обаче, не е поредица от указания и императиви, тя не е просто колекция от "Изказвания от Началника Бог", като че ли Той е погледнал надолу към нас от небето и е казал: "Ей, вие там, научете тези истини. Номер 1 Няма друг Бог освен единствения и това съм Аз. Номер 2, Аз съм Създателят на всички неща, включително и човечеството " и така нататък, едно след друго до указание номер 7777 и заповед номер 777.

Тези указания, разбира се, са верни, и те се намират в Библията (макар и не съвсем в тази форма). Всъщност такава книга би могла да направи много неща по-лесни за нас. Но, за щастие, не това е начинът, по който Бог е избрал да говори с нас. Вместо това Той е избрал да каже Своите вечни истини в рамките на конкретните обстоятелства и събития от човешката история. Това също така е основание за надежда. Именно защото Бог е избрал да говори в контекста на истинската човешка история, ние можем да се успокоим, че тези, същите тези думи ще говорят отново и отново в нашата собствена "истинска" история, както са говорили през време на цялата история на църквата.

Фактът, че Библията има човешката си страна е за наше насърчение; той е също така предизвикателство за нас и е причината, поради която трябва да тълкуваме. Две неща трябва да се отбележат в тази връзка:

1. Говорейки чрез реални лица, в най-различни обстоятелства, през 1500-годишен период, Божието Слово е изразено с речниковия запас и моделите (на мислене и изразяване – б.пр.) на тези хора и обусловено от културата на онези времена и обстоятелства. Така да се каже, Божието Слово, към нас е било преди всичко Неговото Слово към тях. Ако те е трябвало да го чуят, то е могло да достигне до тях само чрез събития и език, който те биха могли да разберат. Нашият проблем е, че ние сме толкова далеч от тях във времето, а понякога и в мислите си. Това е основната причина, поради която човек трябва да се научи да тълкува Библията. Ако Божието Слово за жени, носещи мъжко облекло или хора, които имат парапети около къщата трябва да каже нещо и на нас, ние първо трябва да знаем какво казва то на първоначалните си слушатели и защо.

По този начин задачата на тълкуването ангажира студента /читателя на две нива. На първо място, трябва да чуем Словото, което те са чули; той или тя трябва да се опита да разбере какво им е казано, тогава и там. Второ, трябва да се научим да чуваме същото това Слово в настоящето -  тук и сега. Ще кажем повече за тези две задачи по-долу.

2. Един от най-важните аспекти на човешката страна на Библията е, че за да предаде Словото Си за всички човешки условия, Бог е решил да използва почти всички налични видове комуникация: разкази за историята (повествования), родословия, хроники (летописи), закони от всякакви видове, поезията от всички видове, пословици, пророчески предсказания, гатанки, драма, биографични скици, притчи, писма, проповеди и апокалипсиси.

За да се ​​интерпретира правилното "там и тогава" на библейските текстове, трябва не само да се знаят някои общи правила, които важат за всички текстове на Библията, но човек трябва да се научи на специалните правила, които се прилагат за всяка от тези литературни форми (жанрове). Начините, по който Бог комуникира Словото Си към нас "тук и сега", често ще се различават от една до друга форма на посланието. Например, трябва да знаем как един псалом - една формата, която често е адресирана към Бога - функционира като Словото на Бога към нас, и как псалмите се различават от на "законите", които често са адресирани към хората в културни ситуации, каквито вече не съществуват. Как тези "закони" ни говорят и как те се различават от моралните "закони", които са валидни винаги и при всички обстоятелства? Това са въпросите, които двойствената природа на Библията стоварва върху нас.

 

Първата задача: Екзегетика

Първата задача на преводача се нарича екзегетика. Екзегетика е внимателно, систематично изследване на Писанието за откриване на първоначално влагания смисъл. Това е в основата си историческа задача. Тя е опит да чуем Словото, както е трябвало да го чуят първоначалните слушатели,  да разберем какво е било първоначалното намерение на думите на Библията. Това е задача, която често изисква помощта на "експерт", този човек чието обучение му е помогнало да знае добре езика и обстоятелствата на текстовете в първоначалната им среда. Но не е нужно да си експерт, за да направиш добра екзегетика.

В действителност, всеки е читател един вид екзегет. Единственият реален въпрос е дали ще бъдете добри такива. Колко пъти, например, сте чували или казвали: "Това което Исус е имал предвид е... ". Или "Тогава в онези дни, те са правели така. . ."? Това са екзегетични изрази. Най-често те се използват да се обясни разликата между "тях" и "нас" – защо не строим парапети около къщите си например, или за да даде основание за използване на текста по нов или различен начин - защо здрависването  често се приема, че заема мястото на "святата целувка." Дори и когато тези идеи не са заявени, те в действителност се прилагат постоянно като един вид практикуване на здравия разум.

Проблемът с голяма част от това, обаче, е (1), че такава екзегеза е често твърде избирателна, и (2), често източниците, с които се консултираме не са написани от истински "експерти", тоест, че те са вторични източници, които често използват и други вторични източници, вместо първичните източници. Трябва да се кажат няколко думи за всеки от тях:

1. Въпреки, че всички прилагат  екзегеза на моменти и въпреки, че доста често такова тълкуване е направено както трябва, все пак има тенденция тя да се използва само, когато е налице очевиден проблем между библейските текстове и съвременната култура. Като се има предвид, че тя наистина трябва да се използват за такива текстове, ние настояваме, че това е първата стъпка в четене на ВСЕКИ текст. Отначало, това няма да бъде лесно да се прави, но научавайки се да мислим екзегетично ще получим богати дивиденти в разбирането и ще направи дори и четенето ни, а да не говорим за изучаването на Библията, много по-вълнуващо преживяване. Но добре си отбележете: да се научим да мислим екзегетично не е единствената задача, това е просто първата задача.

Истинският проблем със "селективното" тълкуване е, че човек често ще прочетете собствените си напълно външни идеи в текста и по този начин ще превърне Божието Слово в нещо различно от това, което Бог наистина казва. Например, един от авторите на тази книга наскоро получи писмо от доста известен евангелист, който твърди, че авторът не трябва да се появява на конференция с друг добре познат човек, чиято ортодоксалност беше малко съмнителна. Библейската причина за избягване на конференцията, която беше посочена беше 1 Солунци 5:22: "Въздържайте се от всякакво зло" (KJV). Но ако нашият брат се беше научили да чете Библията екзегетично, той не би използвал текста по този начин. Защото това са последните думи на Павел в параграф до солунците по отношение на харизматичните изказвания в общността. "Пророчества не презирайте ", казва Павел. " Всичко изпитвайте; дръжте доброто. Въздържайте се от всякакво зло". "Избягване на злото" касае "пророчествата", които, когато се изпитват, се установи, че не са от Духа. Да се направи този текст да означава нещо, което Бог не е имал намерение да означава, всъщност е да се злоупотреби с текста, а не да се употреби. За да се избегнат такива грешки, човек трябва да се научи да мисли екзегетично, тоест да започне връщайки се обратно тогава и там и да прави това с всеки текст.

2. Както скоро ще отбележим, човек не започва от консултациите с "експерти", но когато е необходимо да се направи това, трябва да се опитате да използвате най-добрите източници. Например, в Марк 10:23 (Матей 19:23, Лука 18:24), при завършването на историята с младия богат мъж, Исус казва: "Колко трудно е за богатите, за да влязат в Божието царство". След това той добавя:" По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в царството". Често се казва, че има една порта в Йерусалим, известна като " Иглено ухо", през която камилите можели да минат само на колене и с голяма трудност. Смисълът на тази "интерпретация" е, че камилата може в действителност да мине през "Игленото ухо". Проблемът с това "тълкуване", обаче е, че то просто не е вярно. Никога не е имало такава врата в Ерусалим, по никое време в историята му. Най-ранното познато "доказателство" за тази идея се намира в единадесети век (!) в коментар от гръцки духовник на име Теофилакт, който е имал същите затруднения с текста, които имаме ние. В края на краищата, невъзможно е за камила да мине през иглено ухо и именно това  е посланието на Исус. Невъзможно е за човек, който се уповава на богатството, да влезе в царството. Нужно е чудо за богат човек да се спаси, което до голяма степен е и идеята на това, което следва: "Всичко е възможно за Бога."

 

Как да се научим да правим Екзегетика

Как тогава можем да се научим да правим добра екзегетика и в същото време да избегнем клопките по пътя? В първата част на повечето от главите в тази книга ще ви обясняваме как се подхожда към тази задача за всеки от жанровете в частност. Тук просто искаме да прегледаме какво се включва в екзегетиката на който и да е текст.

На най-високото си ниво, разбира се, екзегезата изисква познаване на много неща, които не е задължително да се очаква от читателите на тази книга да знаят: библейските езици; особеностите на еврейската, семитската, и елинистичната среда; как да се определи оригиналния текст, когато ръкописите имат различен прочит; използването на всички видове първични източници и инструменти. Но вие можете да се научите да правите добра екзегеза, дори ако не разполагате с достъп до всички тези умения и инструменти. За да направите това, обаче, трябва да се научите първо какво можете да направите със собствените си умения, както и второ, трябва да се научите как да използвате работата на другите.

Ключът към доброто тълкуване и следователно към по-интелигентния прочит на Библията, е да се научим да четем текста внимателно и да задавме правилните въпроси на текста. Едно от най-добрите неща, които човек може да направи в това отношение би било да прочетете Адлер Мортимър Дж. Как да прочете една книга (1940 г., рев. Изд. с Чарлз Ван Дорън, Ню Йорк:. Саймън и Шустер, 1972). Нашият опит от преподаване в продължение на много години в колеж и семинария показва, че много хора просто не знаят как да четат добре. За да прочетете или да изучавате Библията интелигентно е нужен внимателен прочит, а това включва да се научим да задаваме правилните въпроси на текста.

Има два основни вида въпроси, които трябва да се задават на всеки библейски пасаж: тези, които се отнасят към контекста и тези, които се отнасят до съдържанието. Въпросите относно контекста също са два вида: исторически и литературни. Нека накратко да отбележим всеки от тях.

 

Историческият контекст

Историческият контекст, които ще се различава от книга до книга, се занимава с няколко неща: времето и културата на автора и неговите читатели - това са географски, топографски, и политически фактори, които са от значение за обстановката на автора; и поводът за написване на съответната книга, писмо, псалм, пророческо предсказание или друг жанр. Всички тези въпроси са особено важни за разбирането.

Просто има разлика в разбирането, ако се познава личната обстановка на Амос, Осия, или Исая, или пък че Агей пророкува след изгнанието, или ако се познават месианските очаквания на Израел, когато Йоан Кръстител и Исус се появяват на сцената, или да се разбират различията между градовете Коринт и Филипи и как те се отразяват на църквите във всеки от тях. Читателското разбиране  на Исусовите притчи значително се променя, когато се знае нещо за обичаите от дните на Исус. Със сигурност се променя разбирането, ако знаете, че пенязът , или динарият, предложени на работниците в Матей 20:1-16 е еквивалент на заплатата за пълен работен ден. Дори и въпросите на топографията са важни. Човек, който е израснал в американския Запад или Изток трябва да внимава да не мисли за „планините, които обграждат Ерусалим "(Пс. 125:2) използвайки своята представа за планините!

За да отговорите на повечето от тези въпроси, ще имате нужда от малко външна помощ. Добър Библейски речник, като четири томната  International Standard Bible Encyclopedia (ed. G. W. Bromiley, Grand Rapids: Eerdmans, 1988) или пет томната Zondervan Pictorial Encyclopedia of the Bible (ed. Merrill C. Tenney, Grand Rapids: Zondervan, 1975) или Нов Библейски речник (ред. JD Дъглас, Grand Rapids: Eerdmans, 1962), в общи линии ще отговори на необходимостта тук. Ако някой желае да се задълбочи с въпроса, библиографиите в края на всяка статия (в речниците – б.пр.) ще бъдат едно добро място да започнете.

По-важният въпрос за историческия контекст, обаче, трябва да се справи с повода и целта на всяка библейска книга и/или на нейните съставни части. Тук трябва да се добие представа за това какво се случва в Израел или в църквата, което е предизвикало появата на такъв документ, или каква е ситуацията на автора,  накарала го да пише. Отново, това ще се различава от книга до книга и това е от много по-малко решаващо значение например за Притчи, отколкото за 1 Коринтяни.

Отговорът на този въпрос обикновено може  да бъде намерен (когато може да бъде намерен)в рамките на самата книга. Но трябва да се научите да четете с отворени очи относно такива въпроси. Ако искате да потвърдите собствените си заключения по тези въпроси, може да се консултирате с Вашия Библейски речник отново, или с въвдението на добър коментар към книгата, или да погледнете  Eerdman’s Handbook to the Bible (ed. David Alexander and Pat Alexander, Grand Rapids: Eerdmans, 1973). Но първо направете собствените си наблюдения!

 

Литературния контекст

Това е, което повечето хора имат предвид, когато говорят за четене на нещо в неговия контекст. Наистина, това е задачата от първостепенно значение в екзегетиката и за щастие тя е нещо, което може да се направи и без да е необходимо да се консултирате с „експерти". По същество, литературният контекст означава, че думите имат истинското си значение в изреченията и в по-голямата си част, библейските изречения имат смисъла си само във връзка с предшестващите ги и следващите ги изречения.

Най-важният контекстуален въпрос, който можете някога да зададете и той трябва да бъде задаван отново и отново на всяко изречение и всеки абзац е: "Какъв е смисълът"? Трябва да се опитаме да проследим нишката на авторовата мисъл. Какво казва авторът и защо той или тя го казва точно тук? След като е казал това, кое е следващото, което той или тя казва и защо?

Този въпрос ще варира от жанр до жанр, но той винаги е решаващият въпрос. Целта на екзегетиката, ако си спомняте, е да разберете какво истинският авторе целял. За да изпълните тази задача добре, наложително е да използвате превод, който разграничава поезията и параграфите. Една от основните причини за неадекватно тълкуване от читателите на версията King James, и в по-малка степен на New American Standard е, че всеки стих е отпечатан като отделен параграф. Такава подредба има тенденция да скрива собствената логика на автора. Следователно, повече от всичко друго,трябва да се научите да разпознавате единиците на мисълта, независимо дали са абзаци (проза) или редове и части (за поезия). С помощта на адекватен превод, това е нещо, което читателят може да направи.

 

Въпроси към съдържанието

Втората основна категория от въпроси, които се задават на всеки текст, трябва да се занимае с действителното съдържание, вложено от автора. "Съдържанието" трябва да се справи със значенията на думите, граматическите отношения в изреченията, и избора на оригиналния текст, там където ръкописите са с различни вариантни на текста. То също така включва някои от елементите, споменати по-горе под "исторически контекст", например, смисъла на „пеняз” или „един съботен ден път”, или "високи места," и др.

В по-голямата си част, това са въпросите за значението, които човек обикновено задава към библейския текст. Когато Павел казва във 2 Коринтяни 5:16, "ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме", човек би трябвало да иска да знае кое е "по плът”, Христос или познаването? Има значителна разлика в смисъл ако научим, че Павел има предвид,  "ние" познаваме Христос вече не "от светска гледна точка", а не, че вече не познаваме Христос "в земния Му живот."

За да отговорим на тези въпроси, обикновено ще трябва да потърсим външна помощ. Отново, качеството на нечии отговори на тези въпроси обикновено ще зависи от качеството на източниците, които този човек използва. Това е мястото, където в крайна сметка трябва да се консултирате с добър екзегетичен коментар. Но моля, имайте предвид, че консултация с коментар, дори и понякога да е от съществено значение, е последното нещо, което човек трябва да направи.

 

Инструментите

В повечето случаи можете да направите добра екзегеза с минимално количество външна помощ, при условие, че тази помощ е от най-високо качество. Вече споменахме четири такива инструмента: добър Библейски речник, добър Библейски наръчник, добър превод и добри коментари. Има и други видове инструменти, разбира се, особено за частичен или тематичен тип изучаване. Но за четене и изучаване на Библията книга по книга, основните са тези.

Тъй като добрият превод (или по-добре, няколко добри преводи) е абсолютно основен инструмент за човек, който не знае на оригиналните езици, следващата глава е посветена на този въпрос. Да се научим да избираме добър коментар също е важно, но тъй като това е последното нещо, което правим, приложението относно коментарите е в края на книгата.

 

Втората задача: Херменевтика

Въпреки, че думата "херменевтика" обикновено обхваща цялата област на тълкуване, включително екзегетиката, тя се използва и в по-тесен смисъл на търсене на съвременната приложимост на древни текстове. В тази книга ние ще я използвате само по този начин, да задаваме въпросите за смисъла на Библията в измеренията "тук и сега".

Именно въпросите за тук и сега, в крайна сметка са това което ни води към Библията. Така че защо да не започнем от тук? Защо да се вълнуваме от екзегетиката? Наистина същия Дух, който е вдъхновил написването на Библията, може също да вдъхнови и четенето ѝ. В известен смисъл това е вярно, и ние не целим с тази книга да отнемем от никого радостта на молитвеното четене на Библията и чувството за директно общуване при подобно четене. Но молитвеното четене не е единственият вид четене, който човек трябва да прави. Човек трябва и да четете с цел изучаване и разбиране. С една дума, човек трябва да се научаи да изучава Библията, което от своя страна трябва да информира молитвеното четене. И това ни води към нашето твърдение, че правилната "херменевтика" започва със солидна "екзегеза".

Причината, поради която не трябва да се започва с тук и сега, е, че единственият надежден контрол на херменевтиката се намира в първоначалния замисъл на библейския текст. Както беше отбелязано по-рано в тази глава, това е "простият смисъл" който се цели. В противен случай библейските текстове могат да се направят, да означават това което разбира всеки произволен читател. Но такава херменевтиката се превръща в чиста субективност и кой тогава може да каже, че тълкуването на един човек е правилно, а друго е погрешно. Всичко се приема.

За разлика от подобна субективност, ние твърдим, че първоначалното значение на текста, до толкова доколкото е по силите ни да го различим, е обективната ни контролна точка. Убедени сме, че кръщаването за мъртвите при мормоните, въз основа на 1 Коринтяни 15:29, или отхвърлянето на божествеността на Христос при "Свидетелите на Йехова", или употребата на Марк 16:18 от укротителите на змии, , или "Евангелието на просперитета"защитаващо американската мечта, като християнско право въз основа на 3 Йоан 2, са всяко по отделно неправилно тълкуване. Във всеки случай грешката е в тяхната херменевтика, именно защото херменевтиката им не се контролира от добра екзегетика. Те са започнали с тук и сега и са прочели в текстовете значения, които първоначално не са били там. И какво може да спре някого от убийството на дъщеря си, поради глупав обет, както Ефтай (Съдии 11:29-40), или от спорове, както се разказва, че е направил един проповедник, че жените никога не трябва да носят косата си вързани на кок, защото Библията казва така: ("Нека този, който е на покрива, да не слиза" (Марк 13:15))? (Звученето на „развързване на кок” и „...на покрива, да не слиза...” в някои преводи на английски е почти еднакво – б.пр.)

Ще се твърди, разбира се, че здравият разум ще ни възпре от такава глупост. За съжаление здравия разум не е толкова типичен. Ние искаме да знаем това, което Библията означава за нас и с право. Но ние не можем да я правим да означава всичко, което поискаме и след това да приписваме „заслугата” за това на Святия Дух. Не може да се заявява, че Святият Дух си противоречи сам, а Той е този, който е вдъхновил първоначалния замисъл. Следователно, помощта му към нас ще бъде в откриването на този първоначален замисъл и в насоките Му, когато се опитваме правилно да прилагаме това значение за нашите собствени ситуации.

Въпросите на херменевтиката не са никак лесни, което вероятно е причината защо толкова малко книги са написани върху този аспект на нашия предмет. Няма и всички да се съгласят за това как човек да подходи към тази задача. Но това е ключовата област и вярващите трябва да се научат да говорят за тези въпроси - но и да слушат. По този конкретен въпрос, обаче, непременно трябва да има съгласие. Текстът не може да означава това, което той никога не е означавал. Или да го представим в положителна посока, истинското значение на библейския текст за нас е това, което Бог първоначално е целял да означава, когато е бил казан. Това е отправната точка. Как да го направим, започвайки от тази точка - в общи линии тази книга е изцяло за това.

Някой със сигурност ще попита, "Но не е ли възможно текстът, да разполага с допълнителен (или по-пълен или по-дълбок) смисъл, отвъд първоначалното си намерение? В края на краищата, това се случва в Новия Завет с начина, по който понякога се използва Старият Завет". В случай на пророчество, ние няма да си затворим вратата за такава възможност и ще твърдим, че с внимателен контрол, втори или по-пълен смисъл е възможен. Но как можем да го оправдаем в други случаи? Нашият проблем е прост. Кой казва какво говори Бог? Римокатолицизмът е с по-малък проблем тук; Магистериумът, властта, озаконена в официалното учение на църквата, е определяща за по-пълното значение на текста. Протестантите, обаче, нямат Магистериум и ние трябва да бъдем подобаващо загрижени, когато някой казва, че той или тя притежава Божия по-дълбок смисъл на текста, особено, ако текстът никога не еозначавал това, което сега се представя, че означава. От такива неща са родени всички култове и безброй по-малки ереси.

Трудно е да се дадат правила за херменевтика. По тази причина, това което предлагаме в следващите глави са насоки. Вие може да не се съгласите с нашите указания. Надяваме се, че вашите несъгласия ще бъдат с християнско милосърдие и може би нашите указания ще послужат за стимулиране на собственото ви мислене по тези въпроси.

Последно модифициран: четвъртък, 31 януари 2013, 10:43
Прескочи Календар

Календар

Mon Tue Wed Thu Fri Sat Sun
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 Днес вторник, 19 октомври 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

Events key