9. Закон(ите): заповедите дадени на Израел

9. Закон(ите): заповедите дадени на Израел

Превод: Радостин Марчев

Оригиналният текст можете да видите тук. Предимство в този случай е възможността да откриете други интересни за вас текстове.

На тази страница текстът е копиран и събран на едно място за избягване на ограниченията за обем при уебплатформата на блога. Това е предимството, ако решите да четете тук.

Стария Завет съдържа над 600 заповеди, които Израел трябвало да спазва като доказателство за своята вярност към Бога. Само 4 от всичките 39 книги съдържат тези заповеди: Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Макар в тези книги да има още много допълнителен материал освен списъците със заповеди те са известни като книгите на закона. Битие, която не съдържа нито една заповед свързана с еврейската законова система също традиционно е наричана книга на Закона. Така веднага можем да видим, че няма пълно съвпадение между това, което ние наричаме „закони” и това, което в Стария Завет е наречено „законови книги.” Друга трудност за повечето християни е, че от време на време за всичките 5 старозаветни книги, от Битие до Вророзаконие, се говори като за една единствена „книга.” Например Исус, след смъртта на Мойсей, насърчава хората да останат верни на Господа техния Бог казвайки: „Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш над нея денем и нощем за да постъпваш внимателно според всичко написано в нея” (Исус Навин 1:8). Освен това в Новия Завет понякога се говори за „Закона” по начин, който показва ясно, че всъщност се има в предвид целия Стар Завет, тъй като функцията на повечето старозаветни книги е до голяма степен да илюстрират и прилагат Закона съдържащ се в Петокнижието (виж напр. Матей 5:17-18; Лука 16:17; Тит 3:9).

Все пак на повечето места в Библията където се говори за „Закона” се има предвид материалът, който започва с Изход 20 и продължава до края на Второзаконие. Дори един бърз повърхностен преглед на тази част от Писанието веднага ще ни покаже, че не всичко, което се намира там е някаква форма на заповеди. Но по-голямата част от съдържанието на Изход 20–Второзаконие 33 е законови постановления и затова ние ще го наричаме старозаветен закон.

Най-големият проблем за повечето християни по отношение на тези заповеди е херменевтичен. Как тези законови определения се отнасят до нас и отнасят ли се изобщо? Понеже това е важен въпрос ние започваме тази глава с някои наблюдения за християните и закона, които подпомагат подобна егзегетичната дискусия.

Християните и старозаветния закон

Ако сте християнин очаква ли е от вас да пазите старозаветния Закон? Ако се очаква да го пазите как можете да направите това тъй като вече няма храм или централно светилище, на чийто олтар можете да принасяте месото на животните (Левит 1-5)? На практика ако убиете и изпечете едно животно по начина описан в Стария Завет вероятно ще бъдете арестуван за жестоко отношение към животните! Но ако не се очаква да пазите старозаветния Закон повече тогава защо Исус казва: „Истина ви казвам, небето и земята ще преминат, но но нито една йота от Закона няма да премине докато не се изпълни всичко” (Матей 5:18)? Този въпрос трябва да бъде отговорен, което ни принуждава да мислим за начина, по който старозаветния Закон все още представлява едно задължение за християните (т.е. начините, по които ние все още сме задължени да пазим някои или всички заповеди в Изход 20-Второзаконие 33). Ние предлагаме 6 предварителни указания за разбиране на връзката между християните и старозаветния Закон. Те ще изискват обяснения, някои от които ще бъдат дадени веднага, а други ще се появят по-нататък в главата. Самите указания имат за цел да ви помогнат да се ориентирате правилно по отношение на Закона.

1. Старозаветния закон е завет. Заветът е обвързващ договор между две страни, всяка от които има задължения определени от завета. В старозаветни времена много завети били давани щедро от властни сюзерени (господари) на по-слабия, зависим васал (слуга). Те гарантирали облаги и защита за васала. Но на свой ред васалът бил задължен да бъде верен единствено на сюзерена с предупреждението, че всяка невярност ще донесе наказанията определени в завета. Как можел един васал да покаже своята вярност? Като пази заповедите (правилата на поведение) определени в завета. Докато васалът пазел тези правила сюзеренът знаел, че той му е верен. Когато правилата били нарушавани сюзеренът бил задължен от заветът да предприеме действия за наказанието на васалът.

Бог съставил старозаветния Закон по аналогия на тези древни завети и по този начин създал един обвързващ договор между Яхве, Господарят, и Неговият васал, Израел. В замяна на облагите и закрилата от Израел се очаквало да пази над 600 правила (т.е. заповеди) съдържащи се в заветния закон така както били определени в Изход 20-Второзаконие 33.

Формата на завета има 6 части: приембюл, пролог, правила, свидетелства, санкции и документална клауза. Приембюлът определя страните на споразумението („Аз съм Господ вашия Бог…”) и пролога дава кратка история на това как страните са се свързали една с друга („Аз ви изведох от египетската земя..”). Правилата както отбелязахме, са конкретните закони. Свидетелите са тези, които ще наложат завета (Самият Господ или понякога „небето и земята” – начин да се каже, че цялото творение е свързано с пазенето на завета – напр. Втор. 4:26; 30:19). Санкциите са благословения и проклятия, които действат като стимули за пазенето на завета (напр. Левит 26 и Втор, 28-33). Документалната клауза е провизия за редовно преглеждане на завета, така че той да не бъде забравен (напр. Втор. 17:18-19; 31:9-130. Както първите думи на Закона (на Синай, Изход 20-Левит 27 с добавка в Числа) така и второто му изричане (точно преди завладяването на земята както го намираме във Второзаконие) отразяват този формат от 6 точки.

2. Стария Завет не е нашият завет. Завет е другата дума за договор. Старият Завет представлява старият договор, този, който ние вече не сме задължени да пазим. Затова едва ли можем да започнем смятайки, че Стария Завет следва автоматично да бъде обвързващ за нас. На практика следва да предполагаме, че никоя от неговите заповеди (закони) не е обвързваща за нас освен ако не е потвърдена в Новия Завет. Т.е. освен ако Стария Завет не е един вид препотвърден в Новия неговите заповеди вече не са директно обвързващи за Божиите хора (Римляни 6:14-15). Новия Завет внася промени в Стария. Двата не са идентични. Бог очаква от Своите хора – от нас – донякъде различни доказателства на покорство и лоялност от тези, които е очаквал от старозаветните израилтяни. Самата лоялност все още е изисквана. Начинът, по който тази лоялност е проявявана се е променил в някои отношения.

3. Някои старозаветни заповеди явно са препотвърдени в Новия Завет. Макар едно цялостно разглеждане на старозаветните категории да изисква цяла книга все пак е възможно да групираме заедно повечето от законите в Петокнижието в две големи категории, нито една от които не е повече задължителна за християните. Те са (1) гражданските закони на Израел и (2) ритуалните закони на Израел. Гражданските закони са тези, които определят наказанията за различни престъпления (по-големи или по-малки), за които човек е можел да бъде арестуван и съден в Израел. Тези закони се отнасяли единствено за гражданите на древния Израел и никой живеещ днес човек не е гражданин на древния Израел. Ритуалните закони определят най-големият блок от старозаветни закони и се намират в Левит както и в много части на Изход, Числа и Второзаконие. Те казват на хората от Израел как да изразяват своята вяра детайлизирайки всичко от формата и съдържанието на поклонението, до отговорностите на свещениците, каква част от животните трябва да бъде жертвана и как. Жертването (церемониалното убиване, приготвяне и изяждане) на животните било централно за старозаветното поклонение на Бога. Без проливането на кръв не била възможна прошка на греховете (Евреи 9:22). Когато приносът на Исус бил направен веднъж завинаги този старозаветен подход веднага престанал да бъде валиден. Той вече не е изискваща се християнска практика, макар че поклонението – по новозаветен начин – продължава.

Съществуват множество съвременни аналогии за подобни промени на заповедите от договор в договор. В случая с трудовите договори например един нов договор може да определя промени в условията на труд, различно структуриране на ръководството, разлики в заплащането и т.н. Все пак той може да запази много от предишните характеристики на стария договор – старшинство, работни почивки, защита срещу произволно уволнение и т.н. Един трудов договор не е на нивото на завета между Бог и Израел, но е един вид договор и затова ни помага да илюстрираме по познат за нас начин факта, че един нов завет може да бъде доста различен от стария и все пак да не е задължително да бъде напълно различен. Точно такъв е случаят с библейските завети.

На това някой може да попита: „Не казва ли Исус, че ние все още сме под закона понеже нито една йота (най-малката точка на перото) от Закона няма да премине?” Отговорът е, не, Той не казва това. Той казва (виж Лука 16:16-17), че законът не може да бъде променен. Законът и пророците свършват когато Йоан Кръстител започва да проповядва Новия Завет и затова Исус подчертава, че за хората е по-добре бързо да влязат в Божието царство защото в противен случай все още ще са задължени да пазят стария Закон, който е невъзможно да изпълнят. Исус дава един нов закон, който не премахва, но изпълнява стария. Новият закон или завет може да даде на тези, които го пазят една правда надхвърляща правдата на книжниците и фарисеите ревностно пазещи Стария Завет. Исус изпълнява целия старозаветен Закон и дава един нов закон, закона на любовта (виж по-долу 4).

4. Част от Стария Завет е обновена в Новия Завет. За коя част говорим? Отговорът е, че някои аспекти на старозаветния етичен закон са препотвърдени в Новия Завет като отнасящи се за християните. Бог очевидно желае тези аспекти на старозаветния Закон да продължат да бъдат пазени от всички Негови люде и през Новия Завет, който Той ще сключи с тях. Всъщност тези закони черпят своята продължаваща валидност от факта, че са подпомагали двете основни заповеди в Стария Завет, върху които стоят целия закон и пророците (Матей 22:40): „Да обичаш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, душа и ум” (Втор. 6:5) и „Да обичаш ближния си като себе си” (Левит 19:18). По този начин Исус взема някои старозаветни закона давайки им ново приложение (виж Матей 5:21-48) и предефинирайки ги така, че да включват повече отколкото е първоначалният им обхват. Така ние казваме, че тези аспекти, а не просто самите закони са обновени от Стария Завет в Новия тъй като единствено аспектите от тези закони попадат пряко под заповедта да се обича Бога и ближния имат продължаващо задължение към християните.

5. Всяка от старозаветните заповеди все още е Божие слово за нас дори ако те вече не са заповеди от Бога към нас. Библията съдържа всякакви заповеди, за които Бог желае ние да знаем, които не са насочени лично към нас. Например в Матей 11:4 Исус заповядва: „Идете и кажете на Йоан какво сте видели и чуили.” Хората, към които тази заповед е отправена са учениците на Йоан Кръстител. Ние четем за заповедта, но тя не е закон за нас.

6. Единствено това, което изрично е обновено от старозаветния Закон може да се смята за част от новозаветния „Христов закон” (ср. Гал. 6:2). В тази категория биха влезли 10-те заповеди понеже те са цитирани на различни места в Новия Завет като все още обвързващи за християните (виж Матей 5:21-37; Йоан 7:23) и двете най-големи заповеди от Второзаконие 6:5 и Левит 19:18. Никои други старозаветни заповеди не могат да бъдат стриктно обвързващи за християните без значение колко ценно може да бъде за тях да ги познават.

Ролята на Закона в Израел и в Библията

Би било грешка да заключим от това, което казахме, че Законът вече не е важна част от Библията. В историята на спасението той действа като един, който „довежда до Христос” както казва Павел (Гал. 3:24) като показва колко е висок Божият стандарт за правда и колко невъзможно е за човек да го изпълни без Божията помощ. Законът е действал точно по същия начин и за древния Израел. Самият Закон не спасявал – това би била идея несъвместима както с Петокнижието така и с пророците. Бог спасява Израел. Той единствен осигурява средствата за избавление от Египет, завладяването на ханаанската земя и просперираното им като обитатели на обещаната земя. Законът не върши това. Законът просто представя условията на съгласието да бъдат лоялни, които Израел е сключил с Бога.

В този смисъл Законът стои като една парадигма (модел). Той не е цялостно описание на всичко, което един човек трябва да направи, за да угоди на Бога в древния Израел. Вместо това Законът дава примери за това какво означава да бъдеш верен на Бога.

Аподиктичния закон

В светлината на казаното помислете върху следния пасаж: „Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог. Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си. И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ. Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта. Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ” (Левит 19:9-14).

Подобни заповеди започващи с прави или не прави са това, което наричаме аподиктични закони. Те са преки заповеди с общо приложение казващи на израилтяните нещата, които те трябва да вършат от своя страна, за да останат в Божия завет. Напълно очевидно е, че тези заповеди не са изчерпателни. Погледнете по-внимателно например законите свързани с жетвата в ст. 9-10. Забележете, че единствено продукцията от полетата (жито, ечемик и т.н.) и гроздето са изрично споменати. Означава ли това, че ако отглеждате овце или берете смокини или маслини не сте задължен да споделя своята продукция с бедните и чужденците? Разбира се, че не. Законът е парадигматичен – той поставя стандарт, който да служи за пример вместо да изброява всеки възможен случай.

Отново, погледнете ст. 13б и 14. Целта на тези думи е да забранят задържането на дневната заплата на работниците и подтискането на недъгавите. Какво ще стане ако задържите заплатата на работника почти цялата нощ, но накрая му платите точно преди разсъмване? Книжниците и фарисеите от времето на Исус може да кажат, че действията ви са оправдани тъй като законът просто казва „през нощта.” Но подобен тесногръд, егоистичен легализъм на практика изопачава закона. Закона има за цел да бъде заслужаващо доверие ръководство с общо приложение – не техническо описание на всяка възможна ситуация, която човек може да си представи. По подобен начин ако нараните ням, куц или бавноразвиващ се човек все още ли сте изпълнли заповедта в ст. 14? Със сигурност, не. „Глухите” и „слепите” просто са избрани като примери за всички хора, чийто физически недъзи изискват те да бъдат уважавани вместо презирани.

Модерните общества често имат относително изчерпателни закони. Федералните и щатските закони в САЩ например съдържат хиляди специфични закони за всякакви случаи. Дори и при този случай винаги е необходим съдия (а често и жури), за да определи дали един закон е бил престъпен от обвиняемия понеже е невъзможно да се напише толкова всеобхватен закон, който да определя всеки отделен случай на престъпване на споменатото правило. В съгласие с това старозаветния Закон е много по-близък до Конституцията на САЩ – даваща общите насоки и указания за справедливост и свобода в земята – отколкото до федералните/щастксите закони.

Забележете, че макар обясненията на нашите старозаветни аподиктични (общи, неуточнени) закони да са парадигматични (примерни, а не изчерпателни) те не помагат на човека, който желае да направи покорството на тези закони лесно. Вместо това ние посочихме, че те, макар и ограничени по броя на думите си, всъщност са твърде всеобхватни по своята същност. Ако човек се посвети да следва духа на старозаветния Закон той със сигурност ще се провали в края на краищата. Никой човек не може отначало докрай да угоди на Бога в светлината един толкова висок, всеобхватен стандарт (ср. Римляни 8:1-11). Единствено фарисейският подход – покорство на буквата вместо на духа на Закона – има някаква възможност за успех. Но това е единствено светски успех, а не успех, който действително води до спазване на Господния закон така както Бог възнамерява той да бъде пазен (Матей 23:23).

Така тук ние правим един предварително херменевтично наблюдение: Законът ни показва колко невъзможно е да угодим на Бога оставени сами на себе си. Това едва ли е ново наблюдение. Павел казва същото в Римляни 3:20. Но идеята е приложима за читателите на Закона, а не е просто като една богословска истина. Когато четем старозаветния закон ние трябва да бъдем смирени и да оценим колко недостойни сме да принадлежим на Бога. Трябва да бъдем подтикнати към хваление и благодарност, че Той е осигурил за нас начин да бъдем приети от Него независимо от това до каква степен като човеци сме спазили старозаветния Закон! В противен случай не бихме имали никаква надежда да Му угодим.

Казуални закони

Аподиктичните закони имат своята противоположност в друг вид закони, който ние наричаме казулани (казус по казус) закони. Вижте следния пасаж от Второзаконие: „Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си. И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен; непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, така да му дадеш. Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо.” (Второзаконие 15:12-17).

Елементите в един подобен закон са условни. Този закон се прилага единствено с случай, че (1) вие сте израилтянин, който има поне един роб или (2) вие, един израилтянин, имате роб, който желае или не желае да остане ваш роб доброволно след като задължителния срок за освобождението му е изтекъл. Ако не сте израилтянин или нямате роби законът не се отнася до вас. Ако самият вие сте роб законът, понеже е насочен към господарят ви, се отнася единствено индиректно към вас в това, че защитава правата ви. Но законът не се отнася до всички. Той е условен – основан на едно възможно условие, което може да се отнася или да не се отнася до определен човек на определено време.

Подобни казулани, или казус по казус, закони съставляват една голяма част от тези повече от 600 заповеди, които се намират в старозаветния петокнижен Закон. Интересно, никой от тях не е препотвърден изрично в Новия Завет. Понеже тези закони се отнасят конкретно до гражданския, религиозния и етичния живот на Израел те по своята същност са ограничени в приложението си и затова не е вероятно да се отнасят до християните.

Какви херменевтични принципи тогава може да научи християнинът от казуалните закони? Разглеждайки Второзаконие 15:12-17 отбележете следното:

Първо, макар ние лично да не притежаваме роби можем да видим, че Божията заповед за робите във времето на Стария Завет не е била една брутална, груба регулация. Едва ли можем да оправдаем по-голямата част от робството така както то е било практикувано през по-голямата част от човешката история поради наличието на подобни закони. Освобождаването на робите след 6 години служба е било значително препятствие за практиката на робството, така че с него не е можело да се злоупотребява отвъд разумни граници.

Второ, ние научаваме, че Бог обича робите. Неговата любов може да бъде видяна в строгата защита постановена от Закона, например в ст. 14 и 15, която изисква щедрост по отношение на робите тъй като Самият Бог смята Израел, Неговият народ, за група бивши роби.

Трето, научваме, че робството може да бъде практикувано по толкова добър начин, че робите всъщност са се чувствали по-добре като роби отколкото като свободни. Това означава, че собственикът на робите приемайки задължението да ги им осигурява храна, облекло и подслон в много отношения ги е поддържал добре. Оставени на самите себе си те са можели да умрат от глад или студ ако са им липсвали ресурсите да оцелеят в суровите икономически условия доминиращи древната Палестина.

Четвърто, собственикът на роби всъщност не е притежавал роба в пълния смисъл на думата. Той е притежавал роба, но е бил обект на доста ограничения изказани пряко или загатнати в редица закони свързани с робството. Неговата власт над роба не е била абсолютна под Закона. Бог е бил собственика както на роба така и неговият господар. Бог е изкупил всички евреи, като казва ст. 15, и има права над всички тях без значение дали са роби или свободни.

Тези четири наблюдения съдържат важни уроци за нас. Няма значение, че Второзаконие 15:12-17 не е заповед директно отправена към нас или за нас. От значение е какво можем да научим от този закон за Бога, Неговите изисквания и честност, Неговият идеал за обществото на Израел и общението Му с Неговият народ особено що се отнася до идеята за „изкупване.” Така този закон ни дава (1) една важна част за фона на новозаветното учение за изкуплението, (2) една по-ясна картина за това как старозаветното робство е било доста по-различно от това, което ние обичайно мислим за робството и (3) една перспектива за Божията любов, която иначе нямаше да имаме. С други думи този законов пасаж все още е скъпоценно Божие Слово за нас макар очевидно да не е заповед от Бога към нас.

Все пак от този закон не може да се научи всичко за робството в древния Израел. Например, някои определени закони за робите-чужденци са различни по своят обхват. Всъщност дори всички закони за робството в Петокнижието взети заедно едва докосват повърхността на въпроса. Трябва да е очевидно, че няколко стотин закона могат да функционират единствено парадигматично т.е. както примери за това как хората трябва да се държат вместо да изчерпват всеки отделен случай. Ако дори съвременните криминални и граждански законодателства с техните хиляди отделни случаи не могат изчерпателно да дадат водителство за обществото тогава старозаветния Закон не може да бъде разбиран като всеобхватен. Все пак понеже дава вида стандарти, които Бог е определил за Своя старозаветен народ той трябва да бъде изключително важно наставление за нас, които желаем да вършим Неговата воля.

Старозаветния Закон и други древни законови кодове

Евреите не са първите хора живели под закон. До нас са достигнали още няколко законови кодове от древни народи, някои от които дори по-ранни от Закона, даден на Израел чрез Мойсей (1440 пр. Хр. или по-късно в зависимост от датата на изхода от Египет). Когато тези по-ранни закони бъдат сравнени с старозаветния Закон става ясно, че последния представлява определен напредък спрямо своите предшественици. Човек може по-добре да оцени старозаветния Закон ако види разликите между него и останалите древни закони, които той подобрява. Ние нямаме в предвид, че старозаветния Закон представлява най-високия възможен стандарт на морално или етично учение. Последно идва едва с учението на Самият Христос и Новя Завет. Но старозаветния Закон показва забележителен прогрес спрямо стандартите на своите предшественици.

Вижте например следните два набора със закони. Първият е от Законите на Ешнуна, акадски законов код датиращ от около 1800 пр. Хр:
„Ако един свободен човек, който няма претенция срещу друг свободен човек вземе неговата робиня, държи я в своята къща и причини смъртта й той трябва да даде две робини на собственика като компенсация. Ако той няма претенции срещу него, но отнеме жената или децата на човек от висшата класа и причини смъртта им това е престъпление наказващо се със смърт. Този, който ги е откраднал трябва да умре (Eshnunna, laws 23, 24, author’s translation; cf. J. B. Pritchard, ed. Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament. 3d ed.; Princeton: University Press, 1969, p. 162).

Вторият е от законите на Хамураби, вавилонски цар, който „установи закона на земята” през 1726 пр. Хр. „Ако свободен благородник удари дъщерята на друг свободен благородник и по този начин тя пометне той трябва да плати десет сикъла сребро за плода й. Ако жената умре дъщеря му трябва да бъде убита. Ако поради силен удар той причини помятането на дъщерята на обикновен човек трябва да плати пет сребърни сикъла. Ако жената умре трябва да плати половин мина сребро. Ако удари робинята на благородник и причини помятане трябва да плати два сребърни сикъла. Ако робинята умре трябва да плати една трета сребърна мина (Hammurabi, laws 209–14, author’s translation; cf. J. B. Pritchard, ed. Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament. 3d ed.; Princeton: University Press, 1969, p. 175).

Има доста неща, които могат да се отбележат в тези закони, но ние искаме да обърнем внимание по-конкретно на едно: – класовата разлика между хората. Отбележете, че законите изискват единствено глоба като наказание за причинена смърт на роб или на обикновен човек докато наказанието за причиняване смъртта на благородник е смърт. Забележете също, че мъжете благородници са практически имунизирани от лично наказание дотогава докато вредата, която причиняват е на жена. Така във втората група закони (Hammurabi, laws 209–14) дори когато един благородник причини смъртта на дъщерята на друг благородник самият той не понася вреда. Вместо това неговата дъщеря е убита. В първата група закони (Eshnunna, laws 23, 24), по подобен начин смъртта на роб просто се компенсира чрез плащане на двама роба. Убиецът остава ненаказан.

Така в подобни закони жените и робите са третирани като имущество. Вредата причинена на някой от тях се третира по същия начин, по който се третира и вредата причинена на животно или на материална собственост.

Старозаветният Закон представлява огромен скок напред в етично отношение сравнен с подобни закони. Забраната срещу убийство е абсолютно независима от пола или социалния статус: „Не убивай” (Изход 20:13). „Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.” (Изход 21:12). Що се отнася до компенсацията за вреда на роб също има напредък: „Aко избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му” (Изход 21:27). Робите като цяло имат много по-различен статут в старозаветния Закон отколкото в по-ранните закони. „Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си. При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш” (Второзаконие 23:15-16). И за разлика от провизията в закона на Хамураби, който позволява да предаде дъщеря си на смърт заради смъртта, която самият той е причинил старозаветения Закон е категоричен: „Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.” (Второзаконие 24:16).

Старозаветния Закон като добро за Израел

Като способност да дава вечен живот и истинска праведност пред Бога Законът е напълно неадекватен. Той не е бил даден с подобна цел. Всеки, който се опитва да получи спасение и приемане от Бога на основата на Закона е обречен на провал понеже в своята цялост Законът не може да бъде изпълнен – поне една от неговите заповеди ще бъде нарушена по някое време през живота (Римл. 2:17-27; 3:20). И нарушението дори на една заповед от Закона прави човека, по дефиниция, „престъпник на закона” (ср. Яков2:10).

Все пак когато целите му бъдат разбрани правилно Законът може да бъде виждан като полезен за Израел, като един чудесен пример за Божията милост и благодат към Неговите хора. Четете го в тази светлина когато се натъкнете на видовете закони, които разглеждаме по-долу.

Законите за храненето

Пример: „Да не ядете… и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас” (Левит 11:7).

Забраните свързани с храненето като забраната да се яде свинско (Левит 11:7) не са дадени от Бога като избирателни и капризни ограничения на вкуса на Израел. Те имат сериозна защитна цел. Огромната част от забранените храни са тези, които (1) е по-вероятно да пренасят зарази в горещия климат на Синайската пустиня и/или ханаанската земя или (2) е твърде неикономично да бъдат отглеждани за храна в конкретния аграрен контекст на Синайската пустиня или Ханаанската земя или (3) са храни свързани с религиозни жертви от групи, чийто практики Израел не трябва да копира. Освен това в светлината на факта, че сега медицинските изследвания показват, че хранителните алергии се различават сред етническите популации законите за храната без съмнение са пазели Израел от определени алергии. Пустинята не е съдържала много цветен прашец, който да дразни израилтяните, но там са живели някои животни, чието месо може да раздразни нервната система. Особено интересно е, че основния източник на местна храна за израилтяните – овчето – е най-малко причиняващото алергии от всички основни меса според специалистите по хранителни алергии.

Закони свързани с проливането на кръв

Пример: „Тогава да приведеш юнеца пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на юнеца. И да заколиш юнеца пред Господа, при вратата на шатъра за срещане.” (Изход 29:10-12).

Закони като тези поставят един важен стандарт за Израел. Грехът заслужава наказание. Бог открива на Своите хора чрез Закона, че човекът, който съгрешава срещу Бога не заслужава да живее. Но Той също така осигурява процедура, чрез която грешникът може да избегне смъртта: може да бъде пролята заместителна кръв. Така Бог предлага да приеме жертвата на друго живо същество – животно – вместо смъртта на грешника сред Неговите хора. Жертвената система на Закона включва тази процедура в живота на Израел. Тя била необходима част от оцеляването на народа. „Без проливане на кръв няма прощение” (Евреи 9:22). Най-важното законите изискващи заместническа жертва определят един прецедент за заместническото изкупление на Христос. Принципът определен от Евреи 9:22 е напълно библейски. Смъртта на Христос представлява едно изпълнение на изискванията на Закона и е основа за нашето приемане от Бога. Старозаветния Закон служи като една ярка илюстрация за това велико събитие в историята.

Неоичайни забрани

Пример: „Да не вариш яре в млякото на майка му” (Второзаконие 14:21).

„Какъв е проблемът с това?” може да попита някой. И защо е дадено заедно с други закони като: „Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.” (Левит 19:19)? Отговорът е, че тези и други забрани имат за цел да попречат на израилтяните да участват в практики свързани с ханаанските култове на плодовитостта. Ханаанците вярвали в това, което се нарича добра магия, идеята, че някои символични действия могат да повлияят на боговете и природата. Тя смятали, че варенето на яре в млякото ма майка му магически ще осигури плодовитост на стадото. Смесването на различни животни, семена или материали се смятало за тяхната „женитба,” така че магически да произведат „поколение” т.е. земеделско изобилие в бъдещето. Бог не може и няма да благослови Своите хора ако те практикуват подобни глупости. Познанието за целите на подобни закони – да не допусне израилтяните да бъдат въвлечени в ханаанката религия където спасението не е налично – ни помага да видим, че те не са случайни, а важни – и дадени за полза и по благодат.

Закони носещи благословения на тези, които ги пазят

Пример: „В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре градските си порти, тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.” (Второзаконие 14:28-29).

Разбира се, всички закон на Израел са имали за цел да бъдат средство за благословение на Божиите хора (Левит 26:3-13). Някои обаче конкретно споменават, че пазенето им ще донесе благословение. Десятъка на третата година споменат във Второзаконие 14:28-29 обещава благословение основано на покорство. Ако хората не се грижат за нуждаещите се сред тях – левитите, сираците и вдовиците, Бог не може да даде проспертет. Десятъка Му принадлежи и Той е определил как да бъде използван. Ако тази заповед е нарушена това е кражба на Бога. Този закон носи полза на бедните (старозаветната система за подпомагане е била добре установена) и полза за тези, които помагат на нуждаещите се. Подобен закон не е нито ограничаващ нито наказателен. Той е средство за добра практика и в този смисъл той е заповядан и на нас както и на древните израилтяни.

В заключение

Като обобщение на някои от нещата, за които говорихме в тази глава тук ние даваме един кратък списък на херменевтични насоки, които се надаваме да ви послужат когато четете старозаветния петокнижен Закон. Помнете ги понеже те могат да ви помогнат да избегнете погрешните приложения на Закона като продължавате да виждате в него наставления и Божие слово изграждащо вярата.

1. Виждайте старозаветния Закон като Божието напълно вдъхновено слово за вас.

Не виждайте старозаветния Закон като директна заповед от Бога за вас.

2. Виждайте старозаветния Закон като основата за Стария Завет и следователно за историята на Израел.

Не виждайте старозаветния Закон като задължителен за християните в Новия Завет освен когато той е специално препотвърден.

3. Виждайте Божията справедливост, любов и висш стандарт открит в старозаветния Закон.

Не пропускайте да видите, че Божията милост е равна на суровостта на стандарта.

4. Не виждайте старозаветния Закон като цялостен. Технически той не е изчерпателен.

Гледайте на старозаветния Закон като на една парадигма даваща примери за цялостния обхват на очакваното поведение.

5. Не очаквайте старозаветния Закон да бъде цитиран често от пророците или от Новия Завет.

Помнете, че същността на Закона (десетте заповеди и двете най-важни заповеди) е повторена от пророците и препотвърдена в Новия Завет.

6. Гледайте на Стария Завет като на един щедър Божий дар за Израел, който носи много благословения когато е пазен.

Не виждайте старозаветния Закон като сбор от произволни, дразнещи ограничения ограничаващи свободата на хората.

Последно модифициран: неделя, 1 ноември 2015, 09:29
Прескочи Календар

Календар

Mon Tue Wed Thu Fri Sat Sun
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 Днес вторник, 19 октомври 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

Events key