11. Псалмите: молитвите на Израел и нашите молитви

Превод: Радостин Марчев

Оригиналният текст можете да видите тук. Предимство в този случай е възможността да откриете други интересни за вас текстове.

На тази страница текстът е копиран и събран на едно място за избягване на ограниченията за обем при уебплатформата на блога. Това е предимството, ако решите да четете тук.

Книгата на псалмите, един сборник от вдъхновени израелски молитви и химни, вероятно е най-добре познатата на християните и най-обичаната част от Стария Завет. Факта, че псалмите често се поставяни в края на Новия Завет и че са използвани толкова често за поклонение и размишление е придало една особена значимост на тази книга. Но независимо от всичко това псалмите също често са разбирани погрешно и заради това са използвани неправилно.

Проблемът с тълкуването на псалмите произлиза най-вече от тяхната природа – това, което те са. Понеже Библията е Божие Слово повечето християни автоматично приемат, че всичко, което тя съдържа са думи от Бога за хората. Мнозина не разбират, че Библията съдържа думи изговорени към Бога или казани за Бога и че тези думи също са Божие Слово.

Псалмите са именно такива думи. Т.е. понеже псалмите са най-вече молитви и химни по самата си природа те са адресирани към Бога или изразяват истина за Бога чрез песен. Това ни изправя пред един уникален проблем свързан с херменевтиката на Писанието. Как тези думи изговорени към Бога функционират като слово от Бога към нас? Понеже те не са декларативни твърдения или императиви, или истории, които илюстрират доктрини тяхната функция не съ състои основно в поучение на доктрини или морално поведение. Все пак те са полезни когато са използвани за целите определени от Бога, Който ги е вдъхновил: да ни помагат (1) да изразим себе си когато се обръщаме към Бога и (2) да размишляваме над Неговите пътища. Псалмите следователно са от огромна полза за вярващия, който желае да получи помощ от Библията, за да изрази радост или скръб, успех или провал, надежда или съжаление. Но псалмите често са прилагани погрешно именно понеже толкова често са разбирани неправилно. Не всички могат толкова лесно да бъдат следвани логически или приложени към 20 век както, да кажем, Псалм 23. В неговият символизъм Бог е представен като пастир и псалмисътът (и по този начин и ние) като Негови овце. Божията готовност да се грижи за нас като ни пасе на подходящи места т.е. да посреща всяка нужда щедро защитавайки и помагайки ни, е очевидна за познаващите псалма.

Други псалми обаче не разкриват своето значение от пръв поглед. Например как да използваме един псалм, който изглежда изцяло негативен и сякаш изразява нещастието на говорещия? Дали това е нещо, което трябва да бъде използвано в църковна служба? Или той е единствено за лична употреба? И какво да кажем за псалма, който говори за историята на Израел и Божието благословение в нея? Как може един американски (или български – б. пр.) християнин да го използва пълноценно? Или той е запазен единствено за евреите? Какво да кажем за псалмите, които говорят за делата на Месията? Или за псалмите, които прославят ползите от мъдростта? Какво да кажем за няколкото псалма, които говорят за славата на израилевите царе? Понеже днес твърде малко хора живеят под властта на монарх изглежда доста трудно да схванем смисъла на подобни псалми. И накрая какво да прави човек с желанието вавилоснките младенци да бъдат блъснати в камъните (137:8-9)?

Би била необходима цяла голяма книга, за да дискутираме различните видове псалми и всички възможни начини, по които те могат да бъдат употребявани. В тази глава ние ще представим някои насоки, чрез които ще бъдете в състояние по-добре да оценявате и да използвате псалмите както в личния си живот така и в живота на църквата, в която се покланяте.

Някои предварителни егзегетични наблюдения

Както и с другите библейски жанрове, понеже псалмите са специален вид литература, те изискват специална грижа при тяхното четене и тълкуване. В случая с псалмите това означава едно разбиране за тяхната природа включително различните им видове както и техните форми и функции.

Псалмите като поезия

Вероятно най-важното нещо, което трябва да запомним когато четем или тълкуваме псалмите трябва да е и най-очевидното: те са поеми – музикални поеми. В предишната глава ние дискутирахме накратко естеството на еврейската поезия, но ето три допълнителни идеи, които трябва да споменем във връзка с псалмите.

1. Човек трябва да е наясно, че еврейската поезия по самата си природа е адресирана до ума чрез сърцето (т.е. голяма част от езика е съзнателно емотивен). Затова човек трябва да внимава да не прекали с егзегетиката спрямо тях откривайки специално значение във вяка дума или фраза без поетът да е влагал такова. Наприевмр вие ще си спомните, че естеството на еврейската поезия винаги включва някаква форма на паралелелизъм и че една обичайна форма е т. нар. синонимен паралелелизъм (при който вторият ред повтаря или подсилва смисъла на първия). В този вид паралелелизъм двата реда заедно изразяват мнението на поета и втория ред не се стреми да каже нещо ново или различно. Вижте например началото на Псалм 19

Небесата разказват славата Божия

И просторът известява делото на ръцете Му

Ден на ден казва слово

И нощ на нощ изявява знание.

Тук в двете групи синонимен паралелеизъм вдъхновеният поет прославя Бога като Творец. Идеята на поета изразена с обикновена проза е: „Бог се открива в творението особено в небесните тела.” Но нашата обикновена проза е безцветна сравнена със славната поезия на псалма. Възвишеният език на поемата едновременно казва това по-добре и го казва по един по-запомнящ се начин. Ще забележите, че четирите реда не се опитват да кажат 4 различни неща, макар втората двойка да добавя идеята, че както през деня така и през нощта небесата откриват своят Създател. Но в първата двойка псалмиста няма за цел да каже, че „небесата” правят едно нещо, а просторът” нещо друго. Заедно двата реда говорят за една единствена славна реалност.

2. Човек трябва също да помни, че псалмите не са просто поеми – те са музикални поеми. Една музикална поема не може да бъде четена по начина, по който четем едно послание, разказ или част от Закона. Тя си поставя за цел да въздейства на емоциите, да провокира чувства вместо пропозиционно мислене и да стимулира отговор от една част от човека, която отива отвъд просто когнитивното разбиране на дадени факти. Макар че псалмите съдържат и отразяват доктрина те не могат да бъдат виждани като хранилища на доктринални обяснения. Опасно е да четем един псалм сякаш той ни учи на доктринална система по същия начин, по който е опасно да правим това и с разказите. Фактът, че псалмите засягат някои въпроси по техния музикален, поетичен начин не ни позволява да смятаме, че начинът, по който те изразяват нещата автоматично може да бъде превърнат в предмет на рационален дебат.

Колцина от нас докато пеят песента „Могъща крепост е Бог наш” биха сметнали, че Бог наистина е някакъв вид укрепление или непроницаема сграда или стена? Ние разбираме, че „Могъща крепост” е един образен начин на мислене за Бога. По същия начин когато псалмиста казва: „в грях ме зачна майка ми” (Псалм 51:5) той не се стреми да утвърди доктрината, че зачатието му е греховно, или че всички зачатия са греховни, или че майка му е станала грешница понеже е забременяла, или че първородния грях се отнася до неродените деца, или нещо друго подобно. Псамистът използва хипербола – съзнателно преувеличение – за да каже ясно и силно, че той е грешник. Когато четете един псалм внимавайте да не извличате от него идеи, които никога не са били мислени от музикалния поет, който е бил вдъхновен да го напише.

3. По подобен начин е важно да помним, че речника на псалмите е съзнателно метафоричен. Затова човек трябва да бъде внимателен и да търси намерението на метафората. В псалмите планините скачат като овни (Псалм 114:4 – какъв чудесен начин да възпеем чудесата съпровождали Изхода!), враговете размахват мечове от устните си (59:7 – кой не е усещал острата болка от лъжите?) и Бог е виждан разнолико като пастир, крепост, щит и канара. Изключително важно е да се научите да „слушате” метафорите и да разбирате какво означават те.

По подобен начин е важно човек да не насилва метафорите и да не ги разбира буквално. Ако човек приеме Псалм 23 буквално той би направил грубата грешка да сметне, че Бог желае ние да се държим като овце или че трябва да живеем пасторален живот на открито. По този начин псалмът се превръща в трактат срещу градския живот. Неумението да оценим символичния език (метафорите и подобията) и да свържем с действителните факти по-абстрактните символични идеи на псалма може да накара един човек да го разбере почти изцяло погрешно.

Псалмите като литература

Понеже псалмите, както музикалните поеми, също са литературна форма е важно да разбирате някои техни литературни характеристики докато ги четете и изучавате. Пропускът да отбележим тези характеристики може да доведе до множество грешки в тяхното тълкуване и приложение.

1. Псалмите са няколко различни вида. Това е важно за разбирането им и ние ще се обясним различните видове по-нататък в главата. Засега е важно да запомните, че евреите са познавали всички тези видове. Те са знаели разликата между скръбен псалм (в който човек или група хора изразяват своята скръб пред Господа и молят за помощ) и благодарствен псалм (в който човек или група хора изразяват благодарността си за милостта, която Бог вече им е показал). В нашата култура ние обикновено не използваме псалмите така както са ги използвали евреите. Затова за един човек може да е трудно да разбере един псалм ако не е наясно какъв вид е той.

2. Всеки псалм се характеризира и с определена форма. Под форма ние имаме в предвид конкретния вид така както е определен от характеристиките (особено структурата), които споделя с всички останали псалми от съответния тип. Когато човек разбере структурата на един псалм той може да разбере и какво се случва в него. Човек може да разбере например прехода от една тема към друга и начинът, по който псалмистът заостря виманието към даден въпрос, така че посланието, което псалмът носи да бъде предадено. Ще видите това в примерите, които ще дадем по-нататък.

3. Всеки от видовете псалми е имал за цел да играе и определена функция в живота на Израел. Този въпрос също е много важен и ще бъде разгледан по-нататък. За сега трябва да запомните, че всеки псалм има определена цел. Не е рзумно да вземете един „царски псалм”, чиято първоначална функция е била възхвала на израелските царе, които Бог е издигнал и да го прочете на венчавка. Псалмът просто не е предназначен за такова събитие.

4. Човек трябва също така да се научи да разпознава различните модели в един псалм. Псалмистите често се наслаждават на определена подредба или повторение на думи и звуци както и на стилистична игра с думите. Освен това някои псалми са в акростих т.е. първата буква на всеки ред или стих е поредна буква от азбуката. Псалм 119 например е в акростих. Неговият модел на последователност и повторение ефективно води читателя през един дълъг списък на ползи от и отговорности към Божия закон.

5. Накрая всеки псалм трябва да бъде четен като цялостна литературна единица. Псалмите трябва да бъдат разглеждани като цяло, не атомизирани до отделни откъснати стихове или мисли както често се случва при Притчите, които могат да бъдат сравнени с огърлица от перли, на всяка от които човек може да е наслаждава поотделно, независимо връзката й с цялото. Когато четем даден псалм е полезно да следваме разгръщането на мисълта му и неговият баланс. Всеки псалм има модел на развитие, чрез който неговите идеи биват представени, разгръщат се и водят до някакво заключение.

Поради литературната цялост на всеки един псалм човек трябва особено да внимава да не взема отделните стихове извадени от техния контекст и да ги разглежд сами за себе си, сякаш те нямат нужда от контекст, в който да бъдат тълкувани. Вижте например Псалм 105:34: „Рече, та дойдоха скакалци. И безчислени гъсеници.” Взет извън контекст този стих може да изглежда сякаш Бог възнамерява скакалците и гъсениците да бъдат Негови специални агенти на земята или че Неговото слово по някакъв начин е изпълнявано от скакалци и гъсеници. Как обаче това се съгласува с Псалм 85:12: „Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си” когато скалаците и гъсениците са унищожители на земята (ср. Йоил 2:25)? Как е възможно Божието слово да ги е повикало и все пак то да обещава, че ще даде доброто на земята и тя ще даде плода си? Отговорът, разбира се е, че в цялостния контекст на музикалните поеми, към които всеки от тези стихове принадлежи съществува едно рамково значение, което ни помага да дефинираме думите в тези стихове и да ги разберем според истинският им смисъл вместо според някакъв смисъл, който ние можем да им предадем понеже не познаваме контекста. Псалм 85 е един разказ за добрините, които Бог дава на земята на Израел като един приемр за това, че Той е верен на обещанията Си. Псалм 105 описва начина, по който Бог е използвал скакалците и гъсениците като язви, чрез които е принудил фараона да освободи евреите от Египет. Деконтекстуализирането на части от тези псалми води до погрешни заключения. Когато човек вземе дадена литературна част и я използва погрешно тя няма да бъде в състояние да изпълни целта, за която е предназначена. Дори ако само една част от псалма бъде приложена погрешно все пак целта, за която Бог го е вдъхновил е изопачена.

Видове псалми

Псалмите могат да се групират в седем различни категории. Макар донякъде да се припокриват и да имат подкатегории те могат да се използват, за да калсифицираме Псалмите и така да водят читателя към тяхната добра употреба.

Жалеене

Жалеенето съставлява най-голямата група псалми в Псалтира. Те са повече от 60 включващи както лични така и групови жалейки. Личните жалеейки (напр. 3, 22, 31, 39, 42, 57, 71, 120, 139, 142) помагат на човека да изрази борбите, страданието или разочарованието си пред Господа. Груповите жалейки (напр. 12, 44, 80, 94, 137) правят същото за група хора, вместо за един единствен човек.

Обезсърчен ли си? Преминава ли църквата ти през труден период? Част ли си от малка или голяма група, която се чуди защо нещата не стават така както се очаква? Ако е така псалмите за жалеене са една потенциално ценна добавка към твоето лично изразяване на грижите ти пред Господа. Времената често били трудни за древните евреи. Жалейките в книгата Псалми изразяват с дълбок, искрен плам скръбта, която хората чувствали.

Благодарствени псалми

Тези псалми, както подсказва името им, били използвани при обстоятелства напълно противоположни на жалейките. Те изразявали радостта в Господа понеже нещо добро се е случило, понеже обстоятелствата са добри и/или понеже хората имали причина да благодарят на Бога за Неговата вярност, защита и подаръци. Псалмите на благодарност помагат на даден човек или група да изрази мисли и чувства на благодарност. В Псалтира има 6 групови благодарствени псалма (65, 67, 75, 107, 124, 136) и 10 личностни (18, 30, 32, 34, 40, 66, 92, 116, 118, 138).

Химни на възхвала

Тези псалми, без да споменават миналите нещастия или настоящите радостни успехи се съсредоточават върху хвалата към Бога заради това, което Той е, заради Неговото величие и щедрост към цялата земя както и към Неговия народ. Бог може да бъде хвален като Творец на вселената като в псалми 8, 19, 104 и 148. Може да бъде прославян като защитник и снабдител на Израел както в псалми 66, 100, 111, 114 и 149. Може да бъде хвален като Господ на историята както в псалми 33, 103, 113, 117, 145-147. Бог заслужава хвала. Псалмите са особено подходящи за лична или групова хвала в поклонението.

Псалми на спасителната история

Тези псалми (78, 105, 106, 135, 136) се фокусират върху един обзор на историята на Божиите спасителни дела сред народа на Израел, особено на избавлението им от Египет и създаването им като един народ. Израел, от който в края на краищата идва Исус, Месията и чрез когото Божието Слово е дадено, разбира се, е една специална нация и нейната история е прославяна в спасителната история описвана от тези псалми.

Псалми на празнуване и утвърждаване

В тази категория са включени няколко вида псалми. Първата група са литургии при обновяване на завета като псалми 50 и 81, които са създадени, за да водят Божиите хора към едно подновяване на завета, който Бог първоначално им е дал на планината Синай. Тези псалми може удачно да служат за рамка на поклонението в една обновителна служба. Псалми 82 и 132 често са определяни като давидови заветни псалми, които прославят значимостта на Божия избор на давидовата линия. Тъй като тази линия в крайна сметка води до раждането на нашия Господ тези псалми дават фона за Неговото месианско служение. В Псалтира има 9 псалма, които специално говорят за царствеността. Ние ги наричаме царски псалми (2, 18, 20, 21, 72, 101, 110, 144). Един от тях (18) е царски благодарствен псалм и още един (144) е царско жалеене. Царствеността в древния Израел била важна институция понеже чрез нея Бог давал стабилност и защита. Макар по-голямата част от царете на Израел да не били верни на Бога Той все пак можел да използва всеки от тях за Своите добри цели. В царските псалми виждаме Божиите дела чрез посредници в обществото и възхвалата на функцията на тези посредници.

Свързани с царските псалми са т. нар. псалми на короноване (24, 29, 47, 93, 95-99). Вероятно те са прославяли короноването на царя в древния Израел, една церемония, която може би е била повтаряна ежегодно. Някои учени твърдят, че те представят също така и короноването на Самият Господ и са били използвани като литургии за някакъв вид церемонии празнуващи това, макар доказателствата да са оскъдни. Накрая има една категория наречена Сионски песни или Песни на града Ерусалим (46, 48, 76, 84, 87, 122). Според Божиите предсказания чрез Мойсей към евреите докато те все още се намирали в пустинята (напр. Втор. 12) Ерусалим станал централният град в Израел, мястото където бил изграден храмът и от който царския род на Давид упражнявал своята власт. Ерусалим като „светия град” получава специално внимание и възхвала в тези псалми. Тъй като Новият Завет вижда Ерусалим като значим символ на новия Ерусалим (небето) тези псалми остават полезни за християнското богослужение.

Псалми на мъдрост

В тази категория могат да бъдат поставени 8 псалма (36, 37, 49, 73, 112, 128, 133). Можем да отбележим, че Притчи 8 също представлява един псалм възхваляващ по подобен начин заслугите на мъдростта и мъдрия живот. Тези псалми могат да бъдат четени заедно с книгата Притчи (виж гл. 12).

Песни на упование

Тези 10 псалма (11, 16, 23, 27, 62, 63, 91, 121, 125, 131) фокусират своето внимание върху факта, че Бог заслужава доверие и че дори във време на отчаяние Неговата доброта и грижа за Неговият народ се проявяват. Бог се радва когато знае, че вярващите в Него Му се доверяват за живота си и за това, което Той е избрал да им даде. Тези псалми ни помагат да изразим нашето доверие в Бога без значение дали живота ни тече добре или не.

За тези, които желаят да изследват по-нататък различните категории псалми и да разберат характеристиките, които определят тяхното категоризиране ние препоръчваме книгата Out of the Depths: The Psalms Speak for Us Today, 2d ed., by Bernhard Anderson (Louisville: Westminster/John Knox, 1983). Тя не само съдържа допълнителни детайли за това как псалмите са функционирали в древния Израел, но добавя и предложения за начини, по които те могат да функционират в живота на вярващите днес.

Егзегетични примери

За да илюстрираме как познаването на формата и структурата на псалмите ни помага да оценим тяхното послание ние избрахме два псалма, които да разгледаме по-отблизо. Единият е лична желейка, другият е благодарствен псалм.

Псалм 3 Жалейка

Сравнявайки внимателно всички псалми-жалейки учените са открили шест елемента, които се появяват под една или друга форма в, на практика, всеки от тях. Тези елементи в техния обичаен ред са:

1. Обръщение. Псамистът идентифицира на кого се моли с псалма. Разбира се, това е Господа.

2. Оплакване. Псалмистът искрено и силно изказва своето оплакване назовавайки какъв е неговият проблем и защо търси Божията помощ.

3. Доверие. Псамистът веднага изказва своето доверие в Бога. (Защо да се оплаква на Бога ако не Му вярва?) Освен това вие трявба да Му се доверите Той да отговори на вашето оплакване по начин, който Му се вижда угоден, а не задължително с това, което желаете.

4. Избавление. Псалмистът умолява Бога да го избави от ситуацията описана в оплакването.

5. Уверение. Псалмистът изразява увереност, че Бог ще го избави. Тази увереност донякъде е паралелна с изказаното доверие.

6. Хвала. Псалмитът хвали, благодари и почита Бога за миналите, настоящите и/или бъдещите благословения.

Псалм 3

1. Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене. 2.Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села). 3. Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми. 4. С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села). 5. И аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа. 6. Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене. 7. Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите. 8. От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села).

В този Псалм шестте елемента на жалейката могат да бъдат идентифицирани както следва:

1. Обръщение. Това е „О, Господи” в ст.1. Забележете, че обръщението няма нужда да бъде дълго или възвишено. Простичките молитви са точно толкова ефективни колкото и сладкодумните. Няма нужда да „убеждаваме” Бога.

2. Оплакване. То съставлява останалата част от ст. 1 и целия ст. 2. Давид описва враговете (които в този псалм са персонифицирани символи практически на всяко нещастие или проблем) и колко мрачна изглежда ситуацията. Всяка трудност може да бъде изразена по този начин.

3. Доверие. Тук, ст. 3-6, изразяват доверието в Господа. Кой е Бог, как отговаря на молитвите, как пази Своите сигурни дори когато ситуацията им изглежда очевидно безнадеждна – всичко това е доказателство, че Бог заслужава доверие.

4. Избавление. В ст. 7а („Стани, Господи! Избави ме Боже мой!”) Давид изразява своята (и нашата) молба за помощ. Отбележете, че директната молба за помощ е задържана до този момент в псалма и идва след изразяване на доверието. Този ред не е задължителен, но е обичаен. Един баланс между искането и хвалата изглежда характеризира жалейните псалми и това трябва да ни настави в собствените ни молитви.

5. Увереност. Останалата част от ст. 7 („Поразил си всичките ми…) представлява израз на увереност. Можете да попитате: „Каква увереност е представена чрез подобна агресивна картина на Бога?” Всъщност езикът отново е метафоричен, а не буквален. „Ти вече си повалил всичките ми проблеми” би била удачна перифраза тъй като „неприятели” и „нечестиви” представляват проблемите, пред които се е изправи Давид и пред които се изправяме и ние днес. Чрез тази жива картина е представено поражението на това, което ни се противопоставя. Запомнете обаче, че тази част от псалма не обещава, че Божиите хора няма да имат проблеми. Тя изразява увереността, че Бог на Своето време ще се погрижи за нашите действително значими проблеми според Своят план за нас.

6. Хваление. Ст. 8 хвали Бога за Неговата вярност. Той е прогласен като избавител и в молбата за благословение непряко е описан като благославящ. (Не молите за благословение този, който не може да ви благослови.)

Можем да научим много от жалейки като Псалм 3. Важността на балансираната молитва (молбата трябва да бъде балансирана от хвала; оплакванията от израз на увереност) вероятно стои в началото на списъка. Явната честност (забележете как свободно и силно е вдъхновен Давид да се изразява своите оплаквания и молби) ни кара да бъдем по-готови да говорим открито пред Бога без да прикриваме проблемите си.

Псалмите обаче нямат за цел пряко да ни наставляват, а да ни водят. Можем да използваме самият псалм когато се чувстваме на дъното, обезкуражени, заобиколени от проблеми и победени. Той ще ни помогне да изразим своите мисли и чувства и да разчитаме на Божията вярност точно както е правил това за древните евреи. Бог го е поставил в Библията, за да ни помага да общуваме с Него, представяйки пред Него всичките си грижи понеже Той се грижи за нас (1 Петър 5:7).

Груповата жалейка следва същият модел от пет стъпки. Една църква или група изправена пред трудни обстоятелства може да използва тези псалми по начин аналогичен на индивидуалните жалейки като Псалм 3.

Псалм 138: благодарствен псалм

Благодарствените псалми имат различна структура както може да се очаква понеже имат различна цел. Елементите на един благодарствен псалм са както следва:

1. Въведение. Тук е обобщено свидетелството за това как Бог е помогнал.

2. Бедствие. Описано е бедствието, от което Бог го е избавил.

3. Обръщение. Псалмистът повтаря обръщението, което е отправил към Бога.

4. Избавление. Описва се Божието избавление.

5. Свидетелство. Изказва думи на хвала за Божията милост.

Както се вижда от тази скица благодарствените псалми се концентрират върху оценяването на миналите милости. Един благодарствен псалм обикновено благодари за това, което Бог е направил. Редът на тези пет елемента може да се различава значително. Един твърдо фиксиран план би ограничил ненужно изобретателност на вдъхновения автор.

Псалм 138

1. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете, 2.Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име. 3. В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми. 4. Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста; 5. Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.  6. Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч. 7. Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави. 8. Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

1. Въведение. В ст. 1-2 Давид изразява своето намерение да хвали Бога за любовта и верността, която му е показал както и за факта, че Божието величие в и от себе си заслужава да бъде споменато.

2. Бедствие. В ст. 3 бедствието не е конкретизирано – то може да бъде всяка трудност, при която Давид е викал към Бога. Така псалмът може да бъде използван от всеки християнин, който желае да благодари на Бога за всяка получена помощ.

3. бръщение. Обръщението също се намира в ст. 3. Бог е хвален за това, че благодатно е отговорил на (неуточнения) проблем на Давид.

4. Избавление. То е описано най-вече в ст. 6-7. Факта, че Бог внимава на Давид, един незаслужеил молител, опазва живота му сред опасностите (вероятно много пъти понеже „опазва” е в настоящо време) и го избавя от „враговете” му ни помага да изразим собствената си благодарност за Божията вярна помощ към нас в миналото.

5. Свидетелство. Ст. 4-5 и 8 описват Давидовото (и нашето) свидетелство за Божията доброта. Бог е толкова щедър, че заслужава прослава дори от великите на земята (ст. 4-5). На Него може да се разчита и към Него можем да се обръщаме понеже Той ще спази Своите обещания и намерения. Неговата любов никога не отпада (ст. 8).

Какви велики очаквания за отношенията ни с Бога съдържа една хвалебна песен като Псалм 138! Колко полезен може да е той в изразяване на собствените ни чувства и мисли когато размишляваме върху верността, която Бог е показал към нас през годините.

Ако желаете да научите съдържанието на останалите видове псалми освен разгледаните тук ще намерите голяма помощ в книгата на Андерсън. Голяма част от същите резултати могат да бъдат постигнати и просто като прочетете няколко псалма от даден вид и след това ги анализирате сами откривайки общите характеристики, които те съдържат. Най-важното е да разберете, че псалмите се различават един от друг и че едно мъдро определяне на типа псалм ще ви води към мъдра употреба на самите псалми.

Специална бележка за „псалмите проклятия”

Една причина псалмите да бъдат толкова привлекателни за Божиите хора от всички времена е всеобхватността на техния език. В тях може да се намери цялата гама човешки емоции, дори крайни емоции. Без значение колко си тъжен псалмистът ти помага да изразиш своята тъга ако е необходимо дори със силен патос (напр. Пс. 69:7-20 или 88:3-9). Без значение колко се радваш псалмистът ти помага да изразиш това (напр. Псалм 98 или 135 или 23:5-6). Очевидно преувеличаващия език (хипербола) е трудно да бъде надминат!

Тъгата и радостта не са грешни. Но горчивината, гнева и омразата могат да доведат човека до грешни мисли или действия като желанието или опита да нарани другите. Със сигурност е вярно, че вербалното изразяване на гнева – оставянето му да излезе заедно с думите – е по-добро от проявата му в насилствени действия. Части от някои псалми ни помагат именно по този начин като добавят още едно измерение. Те ни водят към канализиране на нашия гняв вербално към и чрез Бога вместо към или върху някой друг, вербално или физически. Псламите, които съдържат вербализация на гняв към Бога са наречени псалми проклятия.

Би било едновременно безполезно и нечестно да се опитваме да отричаме, че понякога мислим лошо за другите без значение дали подобни мисли са винаги греховни или не. Чрез псалмите-проклятия Бог ни приканва „да се гневим без да съгрешаваме” (Псалм 4:4). Ние трябва да изпълняваме новозаветното учеие: „Слънцето да не залезе в разгневяването ви. И не давайте място на дявола.” (Ефесяни 4:25-26) изразявайки гнева си директно към и чрез Бога вместо да търсим да върнем злото на тези, които са ни направили зло. Псалмите-проклятия обуздават нашия гняв и ни помагат да го изразим (към Бога) използвайки същите очевидни, целенасочени преувеличения познати ни от останалите видове псалми.

Проклятията, които представляват части от други псалми винаги се намират в псалмите жалейки. Псалм 3, който разгледахме подробно по-горе, съдържа едно проклятие в ст. 7, което, подобно на повечето намиращи се в псалмите, е кратко и затова не е много вероятно да бъде особено обидно. Но някои проклятия са доста дълги и сурови (виж части от Пс. 12,35,58,59,69,70,83,109,137,140).

Вижте например Псалм 137:7-9: „Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му! Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам! Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!”               

Псалм 137 е жалейка за страданието понасяно от евреите в робство. Тяхната столица Ерусалим е разрушена и земята им е отнета от вавилонците подпомагани и насърчавани от едомците (ср. книгата на пророк Авдий). Обръщайки се към Божиите думи: „На Мене принадлежи възмездието и въздаянието;” (Второзаконие 32:35, ср. Римл. 12:19) авторът на тази жалейка призовава за съд според заветните проклятия (виж гл. 10). В тях е предвидено унищожението на цялото нечестиво общество, включително членовете на семейството (Втор. 32:25, ср. Втор. 28:53-57). Разбира се, нищо в Писанието не учи, че това временно наказание трябва да бъде виждано като вечна съдба на всички членове на семейството.

Това, което псалмистът прави в Псалм 137 е да каже на Бога за чувствата и страданията на евреите използвайки хиперболичен език по същия краен начин, който намираме в самите заветни проклятия. Фактът, че изглежда сякаш псалмистът се обръща към самите вавилонци е просто една функция на стила на псалма – той също така се обръща директно и към Ерусалим в ст. 5. Всъщност Бог е Този, Който действително чува тези гневни думи (ст. 7), точно както трябва Бог и единствено Бог да чува и нашите гневни думи. Разбирани в своя контекст като част от жалейния език и използвани правилно, за да канализират и контролират нашият потенциално греховен гняв, псалмите проклятия наистина могат да ни въздържат от грях. Да таим или да изразим гняв спрямо другите е нещо, което трябва да избягваме (Матей 5:22).

Псалмите проклятия не противоречат на учението на Исус да обичаме враговете си. Ние сме склонни да отъждествяваме „обичам” с „тая добри чувства към.” Учението на Исус обаче дефинира любовта в активен смисъл. Тя не е свързана толкова с това, какво чувстваме към даден човек, а да се отнасяме към него по начин показващ любов (Лука 10:25-37). Библейската заповед е да показваме любов, не да чувстваме любов. По един свързан начин псалмите-проклятия ни помагат когато чувстваме гняв да не действаме гневно. Ние трябва честно да изразим своя гняв пред Бога без значение колко горчивина и омраза чувстваме и да оставим Бог да се погрижи за тези, които са ни сторили зло. Врагът, който продължава да върши зло в лицето на нашето претърпяване наистина има голям проблем (Римляни 12:20). Така удачната функция на псалмите е да ни помогнат да „побеждаваме злото чрез добро” (Римляни 12:21).

Една последна дума: Терминът „омраза” в псалмите често е разбиран погрешно. Когато псалмистът казва: „Със съвършена омраза ги мразя” той не изразява грях. Иначе думите на Бога „Исав намразих” (Малахий 1:3; Римляни 9:13) биха направили и Него грешник. Еврейската дума превеждана като „омраза” в някои случаи означава „презирам.” Но тя също така може да означава „да не желая или да не мога да се погаждам с” или „да отхвърля” като и двете са стандартни значения на думата според еврейския лексикон. Следователно в този случай не трябва да смятаме, че псалмите-проклятия нарушават учения на Писанията изразени на други места, включително в Матей 5:22.

Някои заключителни херменевтични въпроси

Тъй като християните в продължения на хилядолетия почти инстинктивно са се обръщали към Псалтира във време на нужда, объркване или радост ние се колебаем да предложим една „херменевтика” на Псалмите, за да не би по някакъв начин да ги направим твърде обикновени. Все пак няколко забележки имат своето място – надяваме се, че те ще ви помогнат да четете, пеете и да се молите с псалмите с още по-голяма радост.

Първо, трябва да отбележим, че християнският „инстинкт” (здрав разум), който току що споменахме дава основните отговори на въпроса, с който започнахме тази глава: Как тези думи изказани към Бога функционират за нас като Слово от Бога? Отговорът? Точно по начина, по който те са функционирали в Израел на първо място – както възможност да се говори на Бога с думите, с които Той е вдъхновил други да Му говорят в миналото.

Три основни употреби на псалмите

От употребата на псалмите като в древния Израел така и в новозаветната църква можем да видим три важни начина, по които християните могат да използват псалмите. Първо трябва да помним, че псалмите са едно ръководство за поклонение. Под това ние имаме в предвид, че покланящите се, които желаят да хвалят Бога, да се обърнат към Бога или да припомнят Божиите добрини могат да използват псалмите като формални средства за изразяване на своите мисли и чувства. Един псалм е внимателно оформен литературна форма, която е създадена, за да бъде изговаряна. Когато един псалм съдържа тема, която желаем да изкажем пред Господа нашата способност да направим това може да бъде обогатена използвайки псалма като помощно средство. Той може да ни помогне да изразим своите грижи независимо от липсата ни на умения да намерим точните думи.

Второ, псалмите ни показват как да се отнасяме честно към Бога. Макар да не ни дават толкова доктринални наставления за това те дават, посредством един пример, истинско наставление. От псалмите човек може да научи как да бъде честен и искрен изразявайки радост, разочарование, гняв и други емоции.

Трето, псалмите разкриват важността на размишлението върху нещата, които Бог е направил за нас. Те ни приканват към молитва, към контролирано размишление върху Божието слово и в отговор на това към общение с другите вярващи. Тези неща ни помагат в нас да се формира един живот на чистота и любов. Псалмите както никоя друга литература ни издигат до една позиция, от която ние можем да общуваме с Бога, улавяйки усещането за величието на Неговото царство и едно чувства за това какъв ще бъде живота през вечността с Него. Дори в най-мрачните ни моменти когато живота ни става толкова болезнен, че изглежда непоносим Бог е с нас. „От дълбините” (Псалм 130:1) ние очакваме и гледаме за Божието избавление знаейки, че можем да Му се доверим независимо от собствените си чувства. Да викаме към Бога за помощ не означава да поставяме под съмнение Неговата вярност, а да я утвърждаваме.

Едно предупреждение

Завършваме тази глава с едно много важно предупреждение. Псалмите не ни гарантират удобен живот. Едно погрешно разбиране – едно прекалено буквално разбиране – на езика на псалмите е да заключаваме от някои от тях, че Бог обещава да направи вярващите в Него щастливи и животът им свободен от проблеми. Давид, който изразява в псалмите Божието благословение с най-силни думи, живя живот пълен с почти непрестанни трагедии и разочарования както описват 3 и 4 Царе. Все пак той хвали и благодари на Бога с ентусиазъм по всякакъв начин дори в жалейките си точно както псалмите ни съветват да правим и ние когато преминаваме през трудности (Еф. 1:16; 5:20). Бог заслужава да бъде хвален заради Своето величие и доброта независимо и сред нашите беди. Този живот не ни обещава свобода от трудности.

Последно модифициран: неделя, 1 ноември 2015, 10:10
Прескочи Календар

Календар

Mon Tue Wed Thu Fri Sat Sun
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 Днес вторник, 19 октомври 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

Events key