Видове послания, структура и специфика на Библейските послания. Основни правила за тълкуване на посланията. Примери на екзегетика на текстове от послания.

3

Посланията:

ДА СЕ  НАУЧИМ ДА МИСЛИМ КОНТЕКСТУАЛНО

Ще започнем нашето обсъждане на различните библейски жанрове с разглеждане на новозаветните послания. Една от причините да започнем от тук е, че те изглеждат толкова лесни за тълкуване. В крайна сметка, кой се нуждае от специална помощ, за да разбере, че "всички съгрешиха" (Рим. 3:23), че "Заплатата на греха е смърт" (Рим. 6:23), и че "по благодат сте спасени, чрез вяра" (Еф. 2:8), или пък императивите "живейте по Духа" (Гал. 5 : 16) и "живейте живот на любов" (Еф. 5:2)?

От друга страна, "лекотата" на тълкуването на посланията може да бъде доста измамна. Това е така, особено на ниво херменевтика. Човек може да се опита да преведе(като водач – б.пр.) група християни например през 1 Коринтяни и да види колко са трудностите. "Как мнението на Павел (7:25), да се приеме като Божие Слово?" ще попитат някои, особено когато те лично не харесват някои от последиците на това становище. И въпросите продължават. Как отлъчването на брат в глава 5 се отнася до съвременната църква, особено, когато той може просто да отидете надолу по улицата в другата църква? Какъв е смисълът на глави 12-14, ако някой е в местна църква, където харизматичните дарби не се приемат като валидни за ХХ век? Как да достигнем до ясно заключение за 11:2-16, че жените трябва да носят покривало на главата си, когато се молят и пророкуват или до ясно заключение, те да се молят и пророкуват в общността, която се е събрала за поклонение?

Става ясно, че посланията не са толкова лесни за тълкуване, както често се смята. Така, поради тяхната важност за християнската вяра и защото толкова много от важните херменевтични въпроси се повдигат тук, ние ще ги използваме като модели за екзегетичните и херменевтичните въпроси, които искаме да повдигнем в цялата книга.

 

Природата на Посланията

 

Преди да погледнем конкретно към 1 Коринтяни като модел за екзегетика на посланията, някои общи думи за всички послания (целият Нов Завет, с изключение на четирите Евангелия, Деяния, и Откровение).

На първо място е необходимо да се отбележи, че самите послания не са хомогенен раздел. Преди много години Адолф Даисман, въз основа на големите открития на папируси, прави разлика между писма и послания. Първите, "истинските писма", както той ги нарича, са нелитературни, т.е. те не са написани за обществеността и потомството, но са били предназначени само за лицето или лицата, до които те са били адресирани. За разлика от  писмото, посланието е художествена литературна форма или вид литература, която е предназначена за обществено ползване. Самият Дайсман счита всички Павлови послания, както и 2 и 3 Йоан, за "истински писма." Въпреки че някои други учени предупредиха, че не трябва да се принизяват всички послания от Новия Завет към една или друга от тези категории, (в някои случаи изглежда да е въпрос дали повече или по-малко се приближават), все пак разграничението е валидно. Римляни и Филимон се различават едно от друго не само по съдържание, но също така, че едното е далеч по-лично, отколкото другото. И за разлика от което и да е от писмата на Павел, 2 Петрово и 1 Йоаново са далеч повече като послания.

Валидността на това разграничение може да се види, като се отбележи формата на древните писма. Точно както има стандартна форма на нашите писма (дата, поздрав, тяло, заключение и подпис), така е имало и за тяхно време. Хиляди древни писма са били намерени и повечето от тях имат форма точно като тези в Новия Завет (вж. писмо на събора в Деяния 15:23-29). Формата се състои от шест части:

1. име на писателя (напр., Павел)

2. име на получателя (например, до църквата на Бога в Коринт)

3. поздрав (напр. Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец ...)

4. молитва, пожелание или благодарност (например, винаги благодаря на Бога за вас ...)

5. тяло

6. финален поздрав и сбогуване (напр. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас ...)

Единственият променлив елемент в тази форма е номер 4, който в по-голямата част от древните писма има формата на молитвено пожелание (почти точно като 3 Йоан 2), или пък липсва напълно (като в Галатяни, 1 Тимотей, Тит), въпреки че от време на време се намира благодарност и молитва (както често в посланията на Павел). В три от новозаветните послания, тази благодарност се превръща в славословие (2 Коринтяни, Ефесяни, 1 Петрово; виж Откровение 1:5-6).

Трябва да се отбележи, че новозаветните послания, които нямат или формалните елементи 1-3, или 6 са тези, които не са „истински писма”, въпреки че са частично епистоларни (не напълно послания-б.пр.) по форма. Евреите, например, което е описано като три части трактат и една част писмо, наистина е било изпратено до определена група хора, както става ясно от 10:32-34 и 13:1-25. Отбележете особено формата на писмо в 13:22-25. Но глави 1-10 имат малко общо с писмо и в действителност са красноречива проповед, в която аргументите относно Христовото пълно превъзходство спрямо всичко предходно, са осеяни със спешни думи на увещание към читателите, да държат здраво вярата си в Христос (2 :1-4; 3:7-19; 5:11-6:20; 10:19-25). Всъщност, самият автор го нарича свое "увещателно слово" (13:22).

Първо Йоан е подобно в някои отношения, с изключение на това, че няма нито един от формалните елементи на писмо. Въпреки това е ясно, че е написано за определена група от хора (виж например, 2:7, 12-14, 19, 26) и много прилича на тялото на писмо с отрязани всички формални елементи. Въпросът е, че това не е просто богословски трактат за църквата като цяло.

Яков и 2 Петрово се разглеждат като писма, но и при двете липсат познатите финални поздрави и сбогуване; и при двете, също така липсват конкретни адресати, както и каквито и да е лични отбелязвания от писарите. Това са най-близките до "послание"неща в Новия Завет, което означава, трактати за цялата църква, въпреки че 2 Петрово изглежда е било предизвикано от някои, които са отричали Второто пришествие (3:1-7). В Яков, от друга страна, така напълно липсва цялостен аргумент, че то изглежда повече като колекция от бележки за проповед на различни етични теми, отколкото като писмо.

Въпреки това разнообразие от видове, обаче, има едно общо нещо за всички послания, а това е от решаващо значение да се отбележи при четането и тълкуването им: всички те са това, което технически се нарича ​​случайни документи (т.е., произтичащи от и предназначени за конкретен повод), и те са от първи век. Макар и вдъхновени от Светия Дух и по този начин, принадлежащи към всички времена, те за първи път са написани от контекста на автора към контекста на първоначалните получатели. Именно тези фактори, че те са случайни и че те принадлежат на първи век, са това което прави тяхното тълкуване трудно на моменти.

Преди всичко друго, случайният им характер трябва да се приеме сериозно. Това означава, че те са били обусловени или предизвикани от някакви специални обстоятелства, или от страна на читателя или от страна на автора. Почти всички на новозаветни писма са предизвикани от страната на читателя (Филимон и може би Яков и Римляни са изключения). Обикновено поводът е някакъв вид поведение, което се нуждае от корекция или доктринална грешка, която е необходимо да се оправи, или пък погрешното разбиране, за което е необходимо допълнително осветляване.

Повечето от нашите проблеми в тълкуването на посланията се дължат на този факт - на техния случаен характер. Ние имаме отговорите, но не винаги знаем какви са въпросите или проблемите, или даже дали е имало проблем. Това много наподобява да слушаме от единия край телефонен разговор и да се опитваме да разберем, кой е на другия край и какво казва този невидим партньор. Въпреки това, в много от случаите това е особено важно за нас - да се опитаме да чуем "другия край", така че да знаем на какво е отговор нашият пасаж.

Една допълнителна точка тук. Случайният характер на посланията също така означава, че те не са на първо място богословски трактати; те не са сборници с теологията на Павел или Петър. Има теология, която се подразбира, но тя винаги е "целева теология",  теология написана или представена, за да допринесе за настоящата задача. Това е вярно дори и за Римляните, което е по-пълно и по-систематично изложение на теологията на Павел, отколкото човек може да намери другаде. Но това е само част от неговата теология, в този случай теология, родена от от собствената му специална задача, като апостол на езичниците. Това е неговата специална борба за правото на езичниците на достъп до Божията благодат и как това е свързано с целия проблем на "Закона", който предизвиква дискусията да получи специалната форма, която придобива в Римляни и това довежда оправданието да се използва като основната метафора за спасението там. В крайна сметка, думата оправда, която преобладава в Римляни (15 пъти) и Галатяни (8), се появява само още два пъти в другите писма на Павел (1 Кор. 6:11; Тит 3:7).

По този начин ще се връщаме на Посланията отново и отново за християнската теология; те са заредени с нея. Но човек трябва винаги да помни, че те не са били на първо място написани да изложат християнското богословие. Това винаги е богословие в услуга на конкретна нужда. Ще отбележим последиците от това за херменевтиката в следващата глава.

Като се имат предвид тези важни предварителни обяснения, как тогава човек може да подходи към екзегетиката или към информираното екзегетично четене на посланията? От тук нататък, ние ще се заемем с изследване на казус от 1 Коринтяни. Знаем, че не всяко послание ще бъде като това, но почти всички въпроси,които  трябва да се задават за всяко послание се повдигат и тук.

 

Историческият контекст

 

Първото нещо, което човек трябва да се опита да направи с което и да е от посланията е да оформи предварителна, но информирана реконструкция на ситуацията, за която говори авторът. Какво се е случило в Коринт, което е накарало Павел да напише 1 Коринтяни? Как е научил за тяхната ситуация? Какви отношения и предишни контакти е имал с тях? Какво отношение отразяват те и той в това писмо? Това са видовете въпроси, на които трябва да се отговори. Така че, какво да правите?

Първо, трябва да се консултирате с Вашия Библейски речник или въведението на вашия коментар, за да разберете колкото е възможно повече за Коринт и неговите хора. Сред другите важни неща, трябва да се отбележи, че по древните стандарти това е сравнително млад град, само на деветдесет и четири години, когато Павел го е посетил за първи път. Но поради стратегическото му място за търговията, той е космополитен, богат, покровител на изкуствата, религиозен (най-малко двадесет и шест храмове и светилища), както и добре известен със своя разврат. С малко четене и въображение може да се види, че това е по малко от Ню Йорк, Лос Анджелис и Лас Вегас; всичко това събрано на едно място. Поради това едва ли разглежданият текст ще бъде писмо до църковната общност в най-затънтеното селце. Всичко това трябва да се има предвид, като четете, за да можете да забележите как ще се отрази то на вашето разбиране на почти всяка страница.

Второ, и конкретно за целите на изучаването, трябва да развиете навика да прочитате цялото писмо наведнъж. Ще трябва да отделите час или по-малко, за да го направите, но нищо не може да замени това упражнение. Това е начинът да се чете всяко писмо. Едно писмо в Библията не трябва да бъде по-различно. Има някои неща, които трябва да търсите докато четете, но сега не се опитвайте да разберете смисъла на всяка дума или изречение. Първо голямата картина има значение.

Не можем да подчертаем достатъчно важността на четенето и препрочитането. След като сте разделени писмото на логическите му части или дялове, започнете проучването на всеки раздел точно по същия начин. Четете и препрочитайте; и дръжте очите си отворени!

Като прочетете цялото писмо, би било полезно да нахвърляте няколко много кратки, бележки с препратки (стихове – б.пр.). Това цели да помогне на тези, които имат затруднения  да си водят бележки на ум. Какви неща трябва да си отбележите, докато четете за голямата картина? Не забравяйте, че целта тук е на първо място реконструиране на проблема. Така ние предлагаме четири вида бележки:

1. това, което ще забележите за самите получатели; например, дали са евреи или гърци, богати или роби, техните проблеми, нагласи и т.н.;

2. отношението на Павел;

3. конкретни неща, споменати относно конкретния повод на писмото;

4. естествените, логически подразделения на писмото.

Ако всичко това е твърде много за едно сядане и така губите стойността на цялостното прочитане, тогава първо прочетете, а след това се върнете набързо през писмото с бегъл прочит, за да извадите тези елементи. Това са някои видове неща, които може би сте забелязали, групирани според четирите предложени категории:

1. Коринтските вярващи са предимно езичници, въпреки че има и някои евреи (виж 6:9-11; 8:10, 12:2, 13); те очевидно обичат мъдростта и знанието (1:18-2:5; 4:10 ; 8:1-13, оттук иронията в 6:5); те са горди и арогантни (4:18, 5:2, 6), дори до там, че да съдят Павел (4:1-5; 9:1-18); обаче те имат голям брой вътрешни проблеми.

2. Отношението на Павел към всичко това варира между смъмряне (4:8-21, 5:2, 6:1-8), молба (4:14-17; 16:10-11), и увещание (6:18-20 ; 16:12-14).

3. Относно повода на писмото, може да сте забелязали, че в 1:10-12 Павел казва, че е бил информиран от хора от дома на Хлоя; 5:1 също се отнася до съобщената информация (за тази получена информация в обяснението се използва думата „доклад” -  б.пр.). В 7:1 той казва: "Сега за въпросите, които сте писали", което означава, че той също така е получил писмо от църквата. Дали също така сте забелязали повторението на "а относно"(в българските преводи не се забелязва толкова натрапчиво – б.пр.) в 7:25; 8:1; 12:01, 16:1 и 16:12? Вероятно всичко това са елементи от тяхното писмо, с които той се занимава един по един. Още нещо: Забелязахте ли "идването" на Стефанин, на Фортунат, и Ахаик в 16:17? Тъй като на Стефанин се казва да се "подчиняват" (ст. 16), сигурно е, че тези хора (или най-малкото Стефанин) са лидери в църквата. Вероятно те са донесли писмото до Павел като един вид официална делегация.

Ако не сте уловили всички тези неща, не се отказвайте. Ние сме преминавали през този материал много пъти, и всичко това ни е позната територия. Най-важното нещо е да се научите да четете с отворени очи, за да извличате този вид следи.

4. Стигаме до важния въпрос за работна схема на писмото. Това е особено важно за 1 Коринтяни, защото е по-лесно да изучавате или да четете това писмо на подходящи "пакети". Не всички писма на Павел са направени от толкова много отделни части, но такава работна схема все пак винаги е полезна.

Мястото да започнете е с очевидните основни части. В този случай 7:1 е голямата следа. Тъй като Павел първо споменава писмото им до него и тъй като в 1:10-12 и 5:1 той споменава елементите, които са му съобщени, първоначално можем да приемем, че всички въпроси в глави 1-6 са отговори на това, което му е съобщено. Встъпителните фрази и съдържанието са следите за всички други подразделения в писмото. Има четири в първите шест глави:

проблемът с разделението в църквата (1:10-4:21);

проблемът за човека с кръвосмешение (5:1-13);

проблемът на съдебните дела (6:1-11);

проблемът с блудството (6:12-20).

Вече отбелязахме следите за разделяне на голямата част от глави 7-16 въз основа на уводната формула „относно това”. Елементите, които не са въведени по тази формула са три, 11:2-16; 11:17-34 и 15:1-58. Вероятно елементите в глава 11 (или поне 11:17-34) също са му били съобщени, но са включени тук, защото всичко от глава 8 до 14 се занимава с поклонение по един или друг начин. Трудно е да се разбере дали глава 15 е отговор на доклада или на писмото. Фразата "как може някои от вас да казват" в стих 12 не помага толкова много, защото Павел може да цитира или доклада, или писмото им. Във всеки случай, останалата част от писмото може лесно да бъде очертана.

за поведението в брака (7:1-24);

за девиците (7:25-40);

за храна, принасяна в жертва на идоли (8:1-11:1);

покриването на главите на жените в църквата (11:2-16);

проблемът за злоупотребата при Господна трапеза (11:17-34);

за духовните дарби (12-14);

телесното възкресение на вярващите (15:1-58);

за събирането на дарения (16:1-11);

за връщането на Аполос (16:12);

заключителни увещания и поздрави (16:13-24).

Възможно е следвайки делението в NIV да не сте успели да отбележите делението в 7:25, или да сте разделили глави 1-4, 8-10 и 12-14 на по-малки групирания. Но виждате ли също така, че последните три са завършени единици? Например, обърнете внимание колко дълбоко глава 13 принадлежи към цялостния аргумент от 12 до 14 чрез споменаването на конкретни духовни дарби в стихове 1-2 и 8.

Преди да продължим, две неща трябва да се отбележат внимателно. (1) Единственото друго място в писмата на Павел, където той поема серия от независими въпроси като тук е в 1 Солунци 4-5. За по-голямата си част, другите писма основно формират един дълъг аргумент, въпреки че понякога аргументът има няколко ясни части. (2) Това е само ориентировъчна скица. Ние знаем какво е предизвикало писмото само на повърхността - доклад и писмо. Но това, което наистина искаме да знаем е точния характер на всеки един от проблемите в Коринт, които са предизвикали всеки конкретен отговор от Павел. За нашите цели тук, следователно, ще прекараме останалата част на нашето време, съсредоточавайки се върху само един елемент, проблемът с разделението в глави 1-4.

 

Историческият контекст на 1 Коринтяни 1-4

 

Когато подхождате към всяка една от по-малките части от писмото, трябва да повторите много от това, което току-що сте направили. Ако ви давахме задание за всеки урок, то щеше да протече така: (1) прочетете изцяло 1 Коринтяни 1-4 най-малко два пъти (за предпочитане в два различни превода). Отново, четете за да видите голямата картина, за да получите "усещането" за цялостната аргументация. След като го прочете втори път (или дори трети или четвърти, ако искате да го прочетете във всеки един от вашите преводи), се върнете и (2) направете списък в една тетрадка на всичко, което можете, което ви казва нещо за получателите и техния проблем. Опитайте се да бъдете задълбочени тук и опишете всичко, дори и ако след това при разглеждане от по-отблизо решите да се върнете и да задраскате някои елементи, като не напълно уместни. (3) След това направете друг списък на ключови думи и повтарящи се фрази, които показват предмета на отговора на Павел.

Една от причините за избора на този раздел като модел е не само, защото тя е от толкова решаващо значение за голяма част от 1 Коринтяни, но също така, честно казано и защото е трудна. Ако сте прочели целия дял внимателно с поглед към проблема, може да сте забелязали, или дори да сте разочаровани от факта, че въпреки, че Павел започва конкретно назовавайки проблема (1:10-12), в началото на отговора си (1:18-3:04) не изглежда да говори за него изобщо. В действителност, човек може първоначално да си помисли, че 1:18-3:4 е отклонение, ако изключим това, че Павел не спори като човек, който сменя курса (изразът е подобен на жаргона „бяга по тъч-линията”- б.пр.) и че в заключението в 3:18-23 "мъдрост" и "глупост" ( ключови идеи в 1:18-3:4) са свързани с "хвалба с човеците" и препратки към Павел, Аполос и Кифа. Решаващият въпрос за откриване на проблема, тогава е да се види как всичко това може да се сглоби заедно.

Началната точка е да обърнете внимание на това, което Павел изрично казва. В 1:10-12 той казва, че те са разделени по името на техните лидери (вж. 3:4-9, 3:21-22; 4:6). Но забелязахте ли също,  че разделението не е само въпрос на разногласие между тях? Те в действителност се карат (1:12; 3:3) и "се гордеят един човек срещу друг" (4:6; ср. 3:21).

Всичко това изглежда достатъчно ясно. Но един внимателен прочит с поглед към проблема трябва да доведе две други неща да излязат на повърхността.

1. Оказва се, че има "вражда" между църквата и самият Павел. Това става особено ясно в 4:1-5 и 4:18-21. Имайки това предвид, може легитимно да се погледне на караниците и разделенията, като не просто въпрос на това дали някои от тях предпочитат Аполос пред Павел, но на това, че те всъщност се противопоставят на Павел.

2. Един от ключовите думи в този раздел е мъдрост или мъдър (26 пъти в глави 1-3, а само 18 пъти във всички писма на Павел). Ясно е, че това е по-често пейоративен термин (придаващ отрицателна оценка – б.пр.), отколкото благоразположен такъв. Бог ще премахне мъдростта на тоя свят (1:18-22, 27-28; 3:18-20). Той е направил това чрез кръста (1:18-25), чрез избора Си на коринтските вярващи (1:26-31), както и чрез слабостта на проповедта на Павел (2:1-5). Христос, чрез кръста, е "станал за нас мъдрост от Бога" (1:30), и тази мъдрост е разкрита чрез Духа на тези, които имат Духа (2:10-16). Употребата на мъдрост по този начин в аргументацията на Павел прави почти сигурно, че това също е част от проблема на разделението. Но как? Най-малкото, можем да предполагаме, че те продължават разделянето относно лидерите и противопоставянето си срещу Павел позовавайки се на мъдростта.

Всичко, което бихме казали отвъд това, ще бъде в областта на спекулациите или образованото налучкване. Тъй като терминът мъдрост е полу-технически и за философията, и тъй като пътуващи философи от всички видове са изобилствали из гръцкия свят от времето на Павел, ние предполагаме, че коринтските вярващи са започвали да мислят за новата си християнска вяра, като за нова "божествена мъдрост ", което от своя страна ги е карало да оценяват своите лидери от чисто човешка гледна точка, както те са могли да правят за всеки от пътуващите философи. Но обърнете внимание, колкото и полезно да е подобно предположение, то отива отвъд това, което може да се каже въз основа на самия текст.

От отговора на Павел три важни неща могат да се кажат със сигурност: (1) Въз основа на 3:5-23 е ясно, че те далече не са разбрали характера и функцията на лидерството в църквата. (2) По същия начин, въз основа на 1:18-3:4 те изглежда не са разбрали същността на Евангелието. (3) Въз основа на 4:1-21 те също грешат в своите преценки за Павел и трябва да преосмислят отношенията си с него. Ще забележите, че с това вече сме започнали да се придвижваме към анализ на отговора на Павел.

 

Литературният контекст

 

Следващата стъпка в изучаването на посланията е да се научите да следите аргументацията на Павел като отговор на проблема, загатнат по-горе. Ще си спомните, от глава 1, че това също е нещо, което можете да направите, без предварително да зависите от учените.

Ако трябваше да ви дадем задача за тази част на "урока", тя щеше да изглежда така: Проследете аргументите на 1 Коринтяни 1:10-4:21, параграф по параграф, и в едно или две изречения обяснете смисъла на всеки параграф за аргументацията като цяло - или обяснете как той функционира като част от отговора на Павел на проблема с разделението.

Ние просто не можем да подчертаем достатъчно силно важността  на това да се научим да МИСЛИМ В АБЗАЦИ, и то не само като естествени единици на мисълта, но като абсолютно необходим ключ към разбирането на аргументацията в различните послания. Ще си спомните, че въпросът, който трябва да се научим да задаваме отново и отново е „Какъв е смисълът? (какво има предвид, какво иска да каже)”. Затова, трябва да можете да направите две неща: (1) В компактен вид да представите съдържанието на всеки параграф. Какво казва Павел в този параграф? (2) В друго изречение или две да се опитате да обясните защо смятате, че Павел казва това точно тук. Как това съдържание допринася за аргументацията?

Тъй като не можем тук да направим това за цялото 1 Коринтяни 1-4, нека да навлезем в някои детайли с трите ключови параграфа във втората част на отговора на Павел: 3:5-16. До този момент Павел, под вдъхновението на Духа е отговорил на неадекватното им разбиране на Евангелието, посочвайки, че сърцето на Евангелието - разпънатият Месия - е в противоречие с човешката мъдрост (1:18-25), така както и Божият избор на тези, които стават новия народ на Бога (1:26-31) - сякаш Павел им казва: "И така, вие мислите, че Евангелието е нов вид мъдрост, нали? Как може това да е така? Кой, в името на мъдростта, би избрал вас да станете нов народ на Бога? " Самата проповед на Павел също служи като илюстрация на божественото противоречие (2:1-5). Всичко това е наистина мъдрост, ги уверява Павел в 1:6-16, но това е мъдрост, разкрита от Духа на новите хора на Бога - тези които имат Духа. Тъй като Коринтяните имат Духа, продължава сега той, като един вид преход, те трябва да спрат да се държат като тези, които го нямат (3:1-4). Че те все още действат "по човешки" се доказва от техните конфликти относно Павел и Аполос.

Как тогава функционират следващите три параграфа в тази аргументация? В 3:5-9, съдържанието се занимава с природата и функцията на лидерите, относно които те се карат. Павел подчертава, че те са просто слуги, а не господари, каквито коринтските лозунги изглежда ги правят. В стихове 6-9, чрез аналогия от земеделието, той прави две точки за тяхното положение на слуги, като и двете са от решаващо значение за неразбирането на Коринтяните: (1) И двамата, Павел и Аполос имат една обща кауза, въпреки че задачите им се различават и всеки ще получи своята"заплата" (2) Всичко и всеки принадлежи на Бога - църквата, слугите, растежът.

Забележете колко решаващо значение за проблема имат тези две точки. Те разделят църквата, въз основа на нейните лидери. Но тези лидери не са господари, на които някой да принадлежи. Те са слуги, които, въпреки че имат различни служения, са зад една и съща кауза. И тези слуги принадлежат на Бога, точно както самите Коринтяни.

Друг текст, който често е неправилно интерпретиран поради пропуск  да се мисли в параграфи е 3:10-15. Обърнете внимание на две неща: (1) В края на стих 9 Павел сменя метафората, от селското стопанство към архитектурата, което ще бъде метафората, използвана в  този параграф. (2) Спецификите на двете метафори са едни и същи (Павел засажда / полага основите; Аполос напоява / гради върху основата; църквата в Коринт е нивата / сградата; Бог е собственик на нивата / сградата). Въпреки това, смисълът на всеки параграф е различен. Смисълът на 3:10-15 е ясно изразен в стих 10, "Но всеки трябва да внимава как строи." И от самото разработване от Павел на метафората е ясно, че може да се гради добре или зле, с различни крайни резултати. Обърнете внимание, че това което се строи е църквата; няма дори намек, че Павел говори за това как всеки отделен християнин изгражда живота си в Христос, което в действителност е напълно неуместно в тази аргументация. Това, което Павел прави тук, е леко да пренасочи аргументите, за да предупреди тези които водят църквата, че трябва да го правят с голямо внимание, тъй като денят на проверката идва. Изграждането на църквата с човешка мъдрост или красноречиви думи, които заобикалят Кръста е изгражадане с дърва, сено и слама.

Текстът, който следва, 3:16-17, също често е бил неправилно прилаган, отчасти защото добре се знае, че малко по-късно (6:19) Павел нарича тялото на християнина "храм на Святия Дух". Така настоящите стихове също са индивидуализирани да се отнасят за нечия злоупотреба с тялото или пренебрегване на духовния живот. Другаде обаче, Павел също така използва метафората на храма в събирателен смисъл, да се позове на църквата като Божия храм (2 Кор 6:16; Ефесяни 2:19-22). Това със сигурност е намерението му тук, което NIV се опитва да изведе с превода "Вие самите сте храмът Божий."

Каква тогава е основната мисъл на Павел в този контекст? Коринтската църква е трябвало да бъде Божия храм в Коринт - срещу всички други храмове в града. Да изкажем това с нашите думи, те са възможността да се избере Бог в Коринт, Неговата алтернатива на коринтския начин на живот. Това, което ги е направило Божи храм е присъствието на Духа сред тях. Но със своите разделения те раздушават Божия храм. Онези, които са отговорни за това, казва Павел, те самите ще бъдат унищожени от Бога, защото църквата в Коринт е скъпоценна (т.е. свещена) за Него.

Вдъхновената аргументация на Павел е достигнала моментът на пълен обрат. Той е започнал с излагане на тяхното неадекватно разбиране на Евангелието, Евангелие, което не само, че не се основава на човешка мъдрост, но по всякакъв начин стои като противоречащо на нея. Тогава той се насочва към излагане на неадекватното им разбиране на лидерството в църквата и в същото време предупреждава едновременно и лидерите и самата църква за Божието осъждение върху онези, които съдействат за разделенията. В 3:18-23 той събира тези две теми в заключително изявление. Човешката мъдрост е глупост; затова "не се хвалете с човеците!"

Забележете, докато обобщаваме този анализ: (1) тълкуването е автономно (само-съдържащо се; не се нуждае от спомагателни механизми – б.пр.), това означава, че не ни се е налагало да излизаме извън текста нито веднъж, за да разберем смисъла; (2) няма нищо в текста, което не се вписва в аргументацията; и (3) всичко това дава ясен смисъл на всичко. Ето това всъщност е смисълът на екзегетиката. Това е Божието Слово към тях. Може да имате допълнителни въпроси относно специфични точки на съдържанието, за които можете да се консултирате с вашия коментар. Но всичко, което направихме тук, можете да направите и вие. Това може да е необходима практика, а в някои случаи дори малко тежка умствена работа; но можете да го направите и наградите са големи.

 

Още веднъж

 

Преди да приключим тази глава, нека да минем през процеса на екзегтиката още веднъж, с цел практика и този път с малко по-лесен пасаж извън 1 Коринтяни, но пасаж, който също се занимава с разединението в църквата.

Прочетете Филипяни 1:27-2:13 няколко пъти. Обърнете внимание че доводите на Павел тук се движат приблизително така. Поводът е, че Павел е в затвора (1:13, 17) и църквата във Филипи е изпратила подарък чрез неин представител, наречен Епафродит (4:14-18). Очевидно Епафродит се е разболял и църквата е чула за това и е натъжена (2:26), но Бог го е запазил, така че сега Павел го изпраща обратно (2:25-30) с това писмо, за: (1) да им каже как са нещата с него (1:12-26), (2) да им благодари за подаръка (4:10, 14-19) и (3) да ги увещае по два въпроса: да живеят в единство (1:27 -2:17 4:2-3) и да се избегне ереста на юдеизаторите (3:1-4:1).

Павел току-що е завършил секцията, в която им казва как е той в затвора. Този нов раздел е част от увещанията. Забележете, например, как той вече не говори за себе си, както в стихове 12-26. Забелязахте ли това ясно преминаване от аз/мое към вас/ваше в стих 27?

Какъв тогава е смисълът на всеки параграф в този раздел?

Първият абзац, 1:27-30, започва увещанието. Въпросът изглежда е в това, което четем в стих 27, те трябва да "стоят твърдо в един дух." Това е призив за единство, особено защото те срещат  противопоставяне. (Забележете: Ако решим, че стих 27 наистина е смисълът на параграфа,  тогава трябва да се запитаме "Какъв е смисълът на стихове 28-30 и акцентът върху противопоставянето и страданието?" Забележете как той се опитва да отговори на това. )

Как 2:1-4 се отнасят до единството? Първо, той повтаря увещанието (стихове 1-2, които сега ни карат да сме сигурни, че сме били прави за първия параграф). Но въпросът сега е, че смирението е правилното отношение за вярващите, за  да има единство.

Сега опитайте с 2:5-11. Какъв е смисълът? Защо е това позоваване на смирението и възвисяването на Христос? Вашият отговор не трябва да бъде с нашите думи, но със сигурност трябва да включва следното: Исус в своето въплъщение и смърт е върховният пример на смирението, което Павел иска те да имат. (Ще забележите, че когато задете въпроса по този начин, смисълът на параграфа не е да ни научи на нещо ново за Христос. Той се позовава на тези велики истини за Христос, за да накара Филипяни да бъдат като Него, а не просто да знаят за Него.)

Преминете към 2:12-13. Тук какъв е смисълът? Това очевидно е заключението. Обърнете внимание на израза за това. Като се има предвид примера на Христос, сега те трябва да се подчинят на Павел. В какво? Със сигурност да имат единство, което също изисква смирение.

И накрая, може да се отбележи, от начина, по който Павел се занимава тук с проблема на разединението, че подобният проблем в Коринт със сигурност е бил с много по-сериозен и сложен характер. Това трябва допълнително да помогне да потвърдим реконструкцията си на проблема там.

 

Проблемните пасажи

 

Целенасочено ви преведохме през два пасажа, където сме убедени, че сте могли да направите голямата част от този вид тълкуване самостоятелно, като се приеме, че сте се научили да мислите в параграфи и да задавате правилните исторически и контекстуални въпроси. Но ние сме наясно, че ги има и всички онези други текстове, онзи вид текстове, за които многократно ни питат - за значението на израза "заради ангелите" в 1 Коринтяни 11:10 или "кръщават заради мъртвите" в 1 Коринтяни 15:29, или Христовото проповядване на "духовете в тъмницата" в 1 Петрово 3:18, или "човекът на беззаконието" във 2 Солунци 2:3. Накратко, как да подходим за намиране на смисъла на проблемните пасажи?

Ето някои насоки:

1. В много случаи причината, текстовете да са толкова трудни за нас е, че честно казано, те не са написани за нас. Това означава, че оригиналният автор и неговите читатели са на обща  дължина на вълната (от радио – б.пр.), която им позволява на вдъхновия автор да приема за даденост повече (отколкото знаем ние – б.пр.) относно своите читатели. Така например, когато Павел казва на Солунците, че те трябва да си припомнят, че той "им е казвал за тези неща", и следователно те "знаят какво го задържа" (2 Сол. 2:5-6), може да се наложи да се научим да бъдем доволни при нашата липса на знания. Това, което им е казал устно, сега могат да го свържат с това, което им казва с писмо. Нашата липса на устната комуникация, прави писмената особено трудна. Но ние го приемаме като всеизвестна истина: това, което Бог иска  да знаем, вече ни го е предал; това, което не ни е казал може все още да държи интереса ни, но несигурността ни в тези точки трябва да ни разколебае да ставаме догматични.

2. Въпреки това, както вече предложихме по-рано, дори ако човек не може да има пълна сигурност за някои от подробностите, много често смисълът на целия пасаж е все още достижим. Каквото и да са правили коринтяните, "кръщавайки за мъртвите", ние знаем защо Павел споменава тази тяхна практика. Собствените им действия са един вид "доказателство от опит", че те не са последователни в отхвърлянето на бъдещото възкресение на вярващите.

3. Въпреки известна несигурност по отношение на някои от точните подробности, човек трябва да се научи да пита какво може да се каже със сигурност за някои текст и кое е възможно, но не е сигурно. Вижте пак като пример 1 Коринтяни 15:29. Какво може да се каже със сигурност? Някои от коринтяните наистина са били "кръстени заради мъртвите", независимо дали ни харесва да го признаем или не. Освен това, Павел нито осъжда, нито оправдава тяхната практика; той просто я споменава - за съвсем различни причини от самата практика. Но ние не знаем и вероятно никога няма да узнаем, кой го е правил, за кого са го правили и защо са го правили. Следователно, детайлите и смисълът на практиката, вероятно завинаги са загубени за нас.

4. За такива пасажи трябва да се консултирате с добър коментар. Както посочваме в допълнението, именно  справянето с точно такива пасажи е това което разделя добрите коментари от всички останали. Добрите ще изброят и поне накратко ще обсъдят различните варианти, които са били предложени като решения с причините за и против. Може не винаги да сте съгласни с индивидуалните избори на коментатора, но трябва да бъдете информирани за различните възможности и добрите коментари ще направят това за вас.

И накрая, предполагаме, че дори учените не разполагат с всички отговори. Повече или по-малко, но можете да разчитате на това, че когато има между 4 и 14 приложими варианти, със значение на  даден текст, дори и учените ще гадаят! Текстове като 1 Коринтяни 15:29 (за който има най-малко четиридесет различни предположения) трябва да послужат да ни дадат подобаващо смирение.

Това, което направихме в тази глава, обаче, е само половината от задачата. Това е основната първа част, но сега трябва да продължим и да попитаме как се прилагат тези различни текстове за нас. Научихме се да чуваме Божието Слово към тях. А какво става със Словото Му към нас? Това е грижата на следващата ни глава.

Последно модифициран: четвъртък, 31 януари 2013, 05:16
Прескочи Календар

Календар

Mon Tue Wed Thu Fri Sat Sun
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 Днес вторник, 19 октомври 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

Events key