Състезание за деца - познаване на Библията 2026

1 Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. 2 Ще направя от тебе голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. 3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те проклина; и чрез тебе ще се благославят всички земни племена. 4И Аврам тръгна, както му рече Господ; и Лот тръгна с него. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5 И Аврам взе жена си Сарая, Лот – братовия си син, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Ханаанската земя. 6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба на Море. В тази земя тогава живееха ханаанците. 7 И Господ се яви на Аврам и рече: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна олтар на Господа, Който му се яви. 8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатъра си така, че Ветил беше на запад, а Гай – на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господнето име. 9 После Аврам се вдигна и продължи към Негев.

Аврам в Египет

10 А настана глад в земята; и Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя. 11 Когато се приближи към Египет, рече на жена си Сарая: Виж, зная, че си жена красива наглед. 12 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. 13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази животът ми поради твоята дума. 14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива. 15 Видяха я и Фараоновите големци, и похвалиха я на Фараон; затова жената беше заведена в дома на Фараон. 16 И заради нея той стори добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили. 17 Но Господ порази Фараон и дома му с тежки болести поради Аврамовата жена Сарая. 18 Тогава Фараон повика Аврам и рече: Що е това, което ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена? 19Защо ми каза: Сестра ми е? И аз я взех за жена. Сега ето жена ти; вземи я и иди си. 20 И Фараон му определи човеци, които изпроводиха него, жена му, и всичко, което имаше.

БИТИЕ 13 - кликни, за да изслушаш главата

Аврам освобождава Лот

1 В дните на сенаарския цар Амарфал, еласарския цар Ариох, еламския цар Ходологомор и гоимския цар Тидал, 2 тези царе отвориха война против содомския цар Вера, гоморския цар Варса, адманския цар Сенав, цебоимския цар Симовор и царя на Вала, която е Сигор. 3 Всички те се събраха в Сидимската долина, където е Солено море. 4 Дванадесет години те бяха в подчинение на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха. 5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Аштарот-Карнаим, зузимите в Хам, емимите в Савей-Кириатаим, 6 и хорейците в хълмистата земя Сеир до Ел-Паран, който е при пустинята. 7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-Мишнат, (който е Кадеш), и поразиха цялата страна на амаликчаните, както и аморейците, които живееха в Асасон-Тамар. 8Тогава содомският цар, гоморският цар, адманският цар, цебоимският цар и царят на Вала, която е Сигор, излязоха и се сражаваха с тях в Сидимската долина 9против еламския цар Ходологомор, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амарфал и еласарския цар Ариох – четирима царе против петимата. 10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци. И царете на Содом и Гомор като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха в планината. 11 И победителите задигнаха всичкия имот на Содом и Гомор и всичката им храна, и си отидоха. 12 Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му, и си отидоха.

13 А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам, който живееше тогава при дъбравата на аморееца Мамре, брат на Ешкол и брат на Анер, които бяха Аврамови съюзници. 14 Като чу Аврам, че сродникът му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и преследва неприятелите до Дан. 15 А през нощта, като се разделиха той и слугите му, нападнаха ги, та ги поразиха и ги преследваха до Хова, която е на север от Дамаск. 16 И възвърна всичкия имот, върна и сродника си Лот с неговия имот, както и жените, и людете.

17 Когато се връщаше Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в Савейската долина, (която е Царската долина). 18 Тогава и салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино, 19 и го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; 20 благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко. 21А содомският цар рече на Аврам: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си. 22 Но Аврам каза на содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, 23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремък за обуща, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам. 24 Приемам само онова, което изядоха момците, и дела на мъжете, които тръгнаха с мене – Анер, Ешкол и Мамре. Те нека вземат своя дял.

Заветът на Бога с Аврам

1 След тези събития дойде Господнето слово на Аврам във видение и Бог каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, твоя твърде голяма награда. 2 А Аврам рече: Господи Еова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен, и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? 3 Аврам рече още: Ето, Ти не ми даде чадо; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. 4 Но ето, дойде Господнето слово и Бог му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи който ще излезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник. 5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И рече му: Толкова ще бъдат твоите потомци. 6 И Аврам вярваше на Господа; и Той му го вмени за правда.

7 После му каза: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя. 8 А Аврам рече: Господи Еова, по какво да позная, че ще я наследя? 9Господ му каза: Вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб. 10 И той взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече. 11И слетяха хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди. 12 А около залез слънце, дълбок сън нападна на Аврам; и ето, ужас като страшен мрак го обзе. 13 Тогава Господ каза на Аврам: Да знаеш, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години. 14 Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват; и след това ще излязат с голям имот. 15 А ти ще отидеш при бащите си с мир и ще бъдеш погребан в честита старост. 16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука, защото беззаконието на аморейците не е стигнало още до върха си. 17 И когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ, и огнен пламък, който премина между разсечените животни. 18 Този ден Господ сключи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат, 19земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците, 20хетите, ферезейците, рафаимите, 21аморейците, ханаанците, гергесейците, и евусейците.

Агар и Исмаил

1 А Сарая, жената на Аврам не му раждаше деца; но тя имаше слугиня, египтянка, на име Агар, 2 и Сарая рече на Аврам: Ето, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може да придобия чадо чрез нея. И Аврам послуша думите на Сарая. 3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам за жена. 4 И той влезе при Агар, и тя зачена; и като видя Агар, че е заченала, започна да презира господарката си. 5 Тогава Сарая каза на Аврам: Поради тебе ми е тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия, а тя като видя, че зачена, започна да ме презира. Нека Господ съди между мене и тебе. 6 А Аврам рече на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея каквото ти е угодно. И Сарая започна да се отнася зле с Агар и тя побягна от нея. 7 Но Ангелът Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур; 8и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идеш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая. 9 А Ангелът Господен ѝ рече: Върни се при господарката си и покори се под властта ѝ . 10 Ангелът Господен още ѝ каза: Ще преумножа потомството ти дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество. 11 После Ангелът Господен ѝ каза: Ето, ти си заченала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил , защото Господ чу гласа на неволята ти. 12 Той ще бъде между човеците като див осел; ще вдига ръка против всекиго и всеки ще вдига ръка против него; и той ще живее независим от всичките си братя. 13 Тогава Агар даде на Господа, Който ѝ говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда. Защото каза тя: Не потърсих ли тук Онзи, Който ме вижда? 14 Затова този кладенец се нарече Беер-Лахай-Рой (Т.е. – Кладенец на Живия, Който ме вижда.) ; той се намира между Кадеш и Варад. 15 И Агар роди син на Аврам; и Аврам наименува сина си, когото му роди Агар, Исмаил. 16Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Исмаил.

Заветът на обрязването

1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Всемогъщият Бог ; ходи пред Мене и бъди непорочен. 2 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много. 3 Тогава Аврам падна по лице и Бог продължаваше да му говори, казвайки: 4 Ето, Моят завет е с тебе; ти ще бъдеш праотец на множество народи. 5 Не ще се именуваш вече Аврам ; а името ти ще бъде Авраам ; защото те направих праотец на множество народи. 6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе, и царе ще произлязат от тебе. 7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения, и това ще бъде вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. 8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог. 9Бог още каза на Авраам: Пази завета Ми, ти и потомците ти след тебе през всичките си поколения. 10 Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас, и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да бъде обрязван. 11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас. 12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни, трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, а е купено с пари от някой чужденец. 13Трябва да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви ще бъде вечен. 14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, ще се изтреби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

15После Бог каза още на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си, Сарая ; но Сара да бъде името ѝ. 16 Аз ще я благословя и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея. 17 Тогава Авраам падна по лице и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която е на деветдесет години, ще роди ли? 18И каза Авраам на Бога: Исмаил да е жив пред Тебе! 19 Но Бог каза: Не; а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си като вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него. 20 И за Исмаил те послушах. Ето, благославям го и ще го наплодя, и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще създам от него велик народ. 21 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. 22И като прекрати словото Си с Авраам, Бог си възлезе от него.

23В този същия ден Авраам взе сина си Исмаил и всичките родени в дома му, и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, както Бог му каза. 24Авраам беше на деветдесет и девет години, когато се обряза краекожието на плътта му; 25а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му. 26В един и същи ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил. 27 И всичките мъже от дома му, както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

Тримата посетители

1 След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамре, когато той седеше при входа на шатъра си в горещината на деня. 2 Авраам повдигна очи и погледна, и ето, трима мъже стояха срещу него. Като ги видя, завтече се от входа на шатъра да ги посрещне, поклони се до земята, и рече: 3Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. 4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и починете си под дървото. 5 И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцата си и после ще си заминете; понеже сте дошли при слугата си. А те казаха: Стори както казваш. 6И Авраам влезе бързо в шатъра при Сара и рече: По-скоро замеси три мери чисто брашно и направи пити. 7И Авраам се завтече при стадото, взе едно младо добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. 8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях, и сам той стоеше при тях под дървото, докато те ядоха. 9 Тогава му казаха: Къде е жена ти Сара? А той рече: Тук, в шатъра е. 10 И каза Господ: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при тебе, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатъра зад него. 11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. 12 И тъй, Сара се засмя в себе си, като си казваше: Като съм остаряла и като господарят ми е стар, дали ще има за мене удоволствие? 13А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? 14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време догодина ще се върна при тебе и Сара ще има син. 15Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А Той каза: Не; ти се засмя.

Авраам се застъпва за Содом

16 Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. 17 И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя, 18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? 19 Защото съм го избрал , за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие; за да изпълни Господ над Авраам онова, което бе казал за него. 20 И Господ каза: Понеже викът на Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е твърде тежък, 21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. 22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа. 23 И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? 24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, и не ще ли го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него? 25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? 26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях. 27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа: 28Може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет. 29А Авраам пак Му говори: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това. 30А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. 31А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа: Може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града. 32 Тогава Авраам рече: Да не се разгневи Господ, аз ще проговоря пак само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя. 33И като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Разрушението на Содом и Гомор

1 Привечер дойдоха двамата ангели в Содом, а Лот седеше при Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: 2 Господари мои, свърнете, моля, в дома на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете, та си идете по пътя. А те казаха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3 Но, като ги молеше много, те свърнаха към него и влязоха в дома му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и те ядоха.

4А преди да легнат да спят, содомските мъже, млади и стари, от всички краища на града, обиколиха къщата 5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха да нощуват при тебе? Изведи ни ги, за да ги познаем. 6 А Лот излезе при тях пред входа, затвори вратата зад себе си и каза: 7Моля ви се, братя мои, не правете това зло. 8 Вижте, имам две дъщери девици ; по-добре тях да ви изведа и сторете с тях каквото ви е угодно, само на тези мъже не правете нищо, понеже са дошли под покрива ми. 9 Но те рекоха: Махни се от пътя ни. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришълец, а иска още и съдия да стане! Ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека Лот, и се приближиха да разбият вратата. 10Тогава мъжете вътре простряха ръце, дръпнаха Лот при себе си вкъщи и затвориха вратата. 11 Също и поразиха със слепота човеците, които бяха пред къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха като търсеха вратата.

12 Тогава двамата мъже рекоха на Лот: Имаш ли тук някой друг? Зет, синове, дъщери и които и да било други, които имаш в града, изведи ги от това място, 13 защото ние ще погубим мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го погубим. 14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще погуби града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 Когато се зазори, ангелите започнаха да подканят Лот, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш при наказанието на този град. 16 Но понеже той се бавеше, мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери; изведоха го и го оставиха вън от града, понеже Господ го жалеше. 17 И като ги изведоха вън, каза единият на Лот: Бягай за живота си! Не поглеждай назад и не спирай никъде в тази долина! Бягай на планината, за да не погинеш! 18А Лот им каза: Не, Господи! 19 Ето, слугата Ти придоби Твоето благоволение и велика е милостта, която ми оказа, като спаси живота ми, но аз не мога да побягна в планината, да не би да ме застигне злото и да умра. 20Ето по-близо е да избягам в този град, той е малък. Нека да избягам там, той е малък град, нали? И така животът ми ще се опази. 21 Той му каза: Ето, за да ти угодя, ще направя и това: няма да разруша града, за който ти говориш. 22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор . 23Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 Тогава Господ изля над Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от Господа от небето. 25 Той разруши тези градове и цялата околност, и всичките жители на градовете, и растителността по тази земя.

26 Но Лотовата жена, която вървеше накрая, погледна назад и стана стълб от сол.

27 Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа. 28 Погледна към Содом и Гомор, и към цялата долина, и видя, че дим, като дим от пещ, се вдига от земята.

29 И тъй, когато погубваше градовете на тази долина, Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот извън погублението, когато разрушаваше градовете, където бе живял Лот.

Лот и неговите дъщери

30 А Лот и двете му дъщери излязоха от Сигор и заживяха в планината, понеже той се боеше да остане в Сигор. Той и двете му дъщери живееха в една пещера. 31 Тогава по-голямата каза на по-малката: Баща ни е стар и няма мъж на земята, който да влезе при нас според всесветския обичай. 32 Ела, да напоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си. 33И тъй, онази нощ напоиха баща си с вино; и по-голямата влезе и преспа с баща си; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана. 34На другия ден по-голямата каза на по-малката: Ето, миналата нощ аз преспах с баща си; да го напоим с вино и тази нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. 35И тъй, и онази нощ напоиха баща си с вино, и по-малката влезе и преспа с него; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана. 36Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си. 37 По-голямата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. 38 Роди и по-малката син и го наименува Бен-Ами; той е и до днес отец на амонците.

Авраам и Авимелех

1 Оттам Авраам тръгна към Негев. Той се засели между Кадеш и Сур, и живееше като пришълец в Герар. 2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то герарският цар Авимелех прати, та взе Сара. 3 Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж. 4 А Авимелех не беше се докоснал до нея, затова каза: Господи, нима ще погубиш един невинен народ? 5 Не каза ли сам той: Сестра ми е? Също и сама тя каза: Той ми е брат. С чисто сърце и с чисти ръце сторих аз това. 6 Бог му каза в съня: Да, зная, че си сторил това с чисто сърце; Аз те и удържах да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея. 7 Сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че ще умреш, ти и всички твои. 8На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и им извести всички тези неща; и човеците много се уплашиха. 9 Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та навлече на мене и на царството ми голям грях? Постъпи с мен така, както не бива да се постъпва. 10Каза още Авимелех на Авраам: Защо стори това? 11 И каза Авраам: Помислих си: Няма страх от Бога на това място и ще ме убият поради жена ми. 12 А и тя наистина ми е сестра: дъщеря е на баща ми, но не на майка ми; и стана ми жена. 13 И когато Бог ме поведе да странствам далеч от бащиния си дом, казах й: Направи ми тази добрина: на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е. 14 Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам; и му върна жена му Сара. 15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; живей, където ти е угодно. 16 А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана. 17 И Авраам се помоли на Бога и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, и те започнаха да раждат деца. 18 Защото заради Авраамовата жена Сара Господ беше заключил всички утроби в Авимелеховия дом.

Раждането на Исаак

1 И Господ посети Сара, както беше казал; и Господ стори на Сара, както бе обещал. 2 Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, на определеното от Бога време. 3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак . 4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак. 6И Сара каза: Бог ми причини смях; и всеки, който чуе, ще се смее заедно с мене. 7Каза още: Кой би рекъл на Авраам, че Сара ще кърми чада? Защото му родих син в старините му.

Отпращането на Агар и Исмаил

8А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.

9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото тя бе родила на Авраам, се присмива; 10затова каза на Авраам: Изпъди тая слугиня и сина ѝ; защото синът на тая слугиня няма да наследи с моя син Исаак. 11Обаче това се видя на Авраам твърде тежко за сина му Исмаил. 12Но Бог каза на Авраам: Не се огорчавай за момчето и за слугинята ти; във всичко, което ти рече Сара, послушай думите ѝ, защото по Исаак ще се именува твоето потомство. 13Но и от сина на слугинята Аз ще направя да произлезе народ, понеже е твое чадо. 14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода, и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ още детето и я изпрати. А тя тръгна и се скиташе в пустинята Вирсавее. 15Но изчерпи се водата в меха, и тя остави детето под един храст, 16и отиде, та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Не искам да гледам как умира детето. И като седна насреща, заплака с висок глас. 17И Бог чу гласа на момчето; и Ангелът Божий извика към Агар от небето и рече ѝ: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. 18Стани, вдигни момчето, и крепи го с ръката си; защото ще направя да произлезе от него велик народ. 19Тогава Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с вода, и отиде да напълни меха с вода и напои момчето. 20И Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21Засели се в Паранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

Договорът при Вирсавее

22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, каза на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш. 23Сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпиш непочтено нито с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; и както аз постъпих добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, където си пришълец. 24И рече Авраам: Заклевам се. 25И Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила. 26Но Авимелех каза: Не зная кой е сторил това нещо; и ти не си ми казал; чувам за това едва днес. 27Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор. 28А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29И Авимелех каза на Авраам: За какво са тези женски агнета, които си отделил? 30А той рече: Тези седем женски агнета ще вземеш от моята ръка, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец. 31Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата. 32След сключването на договора във Вирсавее, Авимелех и военачалникът му Фихол се върнаха във Филистимската земя.

33 И Авраам посади тамарисково дърво във Вирсавее, и там призова името на Еова, Вечния Бог. 34И Авраам престоя във Филистимската земя дълго време.

Изпитанието на Авраам

1 След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той рече: Ето ме. 2И каза Бог: Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа. 3На сутринта Авраам подрани и оседла осела си, взе със себе си двама от момците си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше казал. 4На третия ден Авраам повдигна очи и видя мястото отдалеч. 5Тогава Авраам каза на момците си: Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас. 6И взе Авраам дървата за всеизгарянето, и натовари ги на сина си Исаак, а той взе в ръка огъня и ножа; и двамата тръгнаха заедно. 7Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Тате! А той каза: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? 8И Авраам каза: Синко, Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне. И двамата продължиха заедно. 9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата, и като върза сина си Исаак, положи го на олтара върху дървата. 10И Авраам простря ръката си и взе ножа, за да заколи сина си. 11Тогава Ангелът Господен му викна от небето: Аврааме, Аврааме! А той каза: Ето ме. 12Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, и да не му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си, единствения си син, за Мене. 13Тогава Авраам повдигна очите си и видя: и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе за всеизгаряне вместо сина си. 14И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. 15Тогава втори път Ангелът Господен викна на Авраам от небето: 16В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже стори това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17то Аз ще те благословя премного и ще умножа, и преумножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее градовете на неприятелите си; 18в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19И тъй, Авраам се върна при момците си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам остана във Вирсавее.

Синовете на Нахор

20 А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди чада на брат ти Нахор: 21първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща, 22Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил. 23А Ватуил роди Ревека. Тези осмина роди Мелха на Авраамовия брат Нахор. 24А наложницата му, на име Ревма, роди Тавек, Гаам, Тахас и Мааха.

Смъртта на Сара

1Сара живя сто двадесет и седем години; това бяха годините на Сариния живот. 2И Сара умря в Кириат-Арба, (който е Хеброн), в Ханаанската земя. И Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче. 3И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, казвайки: 4Чужденец и пришълец съм аз между вас; продайте ми място за гробница между вас, за да погреба покойницата си отпред очите си. 5А хетите в отговор на Авраам му казаха: 6Послушай ни, господарю; между нас ти си могъщ княз; погреби покойницата си в най-отбрания от гробовете ни; никой от нас няма да ти откаже гроба си, за да погребеш покойницата си. 7Тогава стана Авраам, поклони се на людете на тази земя – на хетите – и събеседва с тях, казвайки: 8Ако сте съгласни да погреба покойницата си, послушайте ме, и помолете заради мене Сааровия син Ефрон 9да ми даде пещерата си Махпелах, която е в края на нивата му; на добра цена да ми я даде сред вас в собственост за гробница. 10А Ефрон седеше сред хетите; и Ефрон хетът отговори на Авраам пред хетите, които слушаха, пред всички, които влизаха през портата на града му, казвайки: 11Не, господарю, послушай ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си. 12Тогава Авраам се поклони пред народа на тази земя, 13и говори на Ефрон пред народа на тази земя, казвайки: Послушай ме, ако обичаш. Плащам ти цената на нивата; вземи я от мене, за да погреба покойницата си там. 14А в отговор Ефрон каза на Авраам: 15Чуй ме, господарю, земята струва четиристотин сребърни сикли; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си. 16И Авраам прие казаното от Ефрон, и претегли на Ефрон сребро, колкото той определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците. 17И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамре – нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива – се утвърдиха 18за собственост на Авраам пред потомците на Хет, пред всички, които влизаха през портата на неговия град. 19След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, (който е Хеброн), в Ханаанската земя. 20Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетите като собственост за гробница.

Исаак и Ревека

1 А Авраам беше вече стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраам във всичко. 2И каза Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; 3и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, сред които живея, 4но ще отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак. 5А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде с мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в земята, откъдето си излязъл? 6Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. 7Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми от там. 8Но ако жената не иска да дойде с тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само не връщай сина ми там. 9Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.

10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше със себе си от всички богатства на господаря си; и стана та отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. 11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам. 13Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода. 14Нека момата, на която кажа: Моля, наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти – тя нека е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към моя господар.

15 Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя бе се родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. 16Момата беше твърде красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе до извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17А слугата се завтече да я посрещне, и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти. 18А тя рече: Пий, господарю. И бързо сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. 19И като му даде да се напие, тя каза: И за камилите ти ще налея, докато се напият. 20И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се към кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. 21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

22 Като се напиха камилите, човекът взе една златна обица тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ тежки десет сикли злато, и каза: 23Чия си дъщеря? Кажи ми, има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. 25Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за нощуване. 26Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа. 27И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и от Своята вярност, като оправи Господ пътя ми в дома на господаревите ми братя.

28А девойката се завтече и разказа тези неща в дома на майка си. 29И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора. 30Като видя обицата и гривните по ръцете на сестра си, и като чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът – той отиде при човека; и ето, той стоеше при камилите до извора. 31И рече му: Влез ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. 32И човекът влезе, а Лаван разтовари камилите му, даде слама и храна за камилите, и вода за умиване на неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. 33И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, докато не кажа по каква работа съм дошъл. А Лаван рече: Казвай. 34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. 35Господ благослови господаря ми премного и той стана велик. Господ му даде овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. 36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. 37И господарят ми, като ме закле, каза: Не вземай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея, 38а иди в бащиния ми дом при рода ми и оттам вземи жена за сина ми. 39И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде с мене. 40Но той каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно, и ти ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41Тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми успешно, 43ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти, 44а тя ми каже: И ти пий, и за камилите ти ще налея – тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. 45Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе до извора и наля, казах ѝ: Дай ми да пия. 46И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, и тя напои и камилите. 47Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя рече: Дъщеря съм на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ. 48И се наведох, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 И сега, ако искате да постъпите мило и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, и аз ще се обърна надясно или наляво. 50А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От Господа дойде това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. 51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е казал. 52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. 53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. 54След това той и човеците, които бяха дошли с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха на сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми. 55А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момата с нас поне десетина дни, и после нека иде. 56Но той им каза: Не ме спирайте, понеже Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. 57А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме какво ще каже. 58И тъй, повикаха Ревека и казаха ѝ: Тръгваш ли с този човек? А тя каза: Тръгвам. 59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ, и Авраамовия слуга с неговите хора. 60И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее портите на неприятелите си. 61И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и тръгнаха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

62 А Исаак идеше от Беер-Лахай-Рой, защото живееше в Негев. 63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, камили се приближаваха. 64Също и Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата. 65И каза на слугата: Кой е онзи човек, който иде през полето насреща ни? Слугата каза: Това е господарят ми. И тя взе покривало и се покри. 66И слугата разказа на Исаак всичко, което беше направил. 67Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смърт та на майка си.

Смъртта на Авраам

1А Авраам взе и друга жена, на име Хетура. 2Тя му роди Земран, Йоксан, Мадан, Мадиам, Есвок, и Шуах. 3Йоксан роди Шева и Дедан; а синове на Дедан бяха Асурим, Латусим, и Лаомим. 4А синовете на Мадиам бяха Ефа, Ефер, Енох, Авида и Елдаа; всички тези бяха потомци на Хетура.

5 И Авраам даде всичкия си имот на Исаак. 6А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци, и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаак.

7И числото на годините на Авраамовия живот, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години. 8И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си. 9А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрон, син на Саар хета, която е срещу Мамре, 10в нивата, която Авраам купи от хетите. Там беше погребан Авраам, при жена си Сара.

11 А след смъртта на Авраам, Бог благослови сина му Исаак, който живееше при Беер-Лахай-Рой.

Синовете на Исмаил

12 Тези са сведенията за Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраам; 13и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден – Навайот, после Кедар, Адвеил, Мавсам, 14Масма, Дума, Маса, 15Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедма. 16Тези са Исмаиловите синове, това са имената им според поселищата им и според становете им: дванадесет племеначалници според племената им. 17А годините на Исмаиловия живот бяха сто тридесет и седем; и като издъхна, умря, и прибра се при людете си. 18А потомците му се населиха в земите от Хавила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.

Яков и Исав

19 Тези са сведенията за Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаак; 20а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщерята на сириеца Ватуил от Падан-Арам, и сестра на сириеца Лаван. 21И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; и Господ го послуша, и жена му Ревека зачена. 22А децата се блъскаха едно друго в утробата ѝ; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа. 23А Господ ѝ каза:

Два народа са в утробата ти,

и две племена ще се разделят от корема ти;

едното племе ще бъде по-силно от другото племе;

и по-големият ще слугува на по-малкия.

24И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, близнаци имаше в утробата ѝ. 25Първият излезе червен, цял космат като кожена дреха; и наименуваха го Исав. 26После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исав; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха. 27И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите. 28Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Яков.

29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. 30И Исав каза на Яков: Дай ми да ям от това червено вариво, понеже съм изнемощял; (затова той се нарече още Едом). 31Но Яков каза: Най-напред продай ми първородството си. 32Исав рече: Аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? 33И Яков рече: най-напред закълни ми се. И той му се закле, и продаде първородството си на Яков. 34Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, та си отиде. Така Исав презря първородството си.