Състезание за деца - познаване на Библията 2026

Гидеон

1 И израиляните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиам за седем години. 2 И ръката на Мадиам преодоля Израил и заради мадиамците израиляните си направиха онези ровове, които са по планините, и пещерите, и укрепленията. 3 Щом Израил посееше, мадиамците, амаликчаните и източните народи идваха и го нападаха; 4 и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа, и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито говедо, нито осел. 5 Защото идваха с добитъка си и с шатрите си и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават. 6 Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова израиляните извикаха към Господа.

7И когато израиляните извикаха към Господа поради мадиамците, 8тогава Господ изпрати на израиляните един пророк, който им каза: Така говори Господ, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и ви изведох от дома на робството; 9 и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха и като ги изпъдих пред вас, дадох ви земята им. 10И рекох ви: Аз съм Господ, вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

11 И Ангелът Господен дойде, та седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гидеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. 12И Ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри. 13А Гидеон Му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които нашите бащи ни разправяха, като казваха: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците. 14И Господ погледна към него и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз? 15А той Му рече: О, Господи! С какво ще освободя аз Израил? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом. 16Но Господ му рече: Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек. 17После той му каза: Ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная кой си Ти, Който говориш с мен; 18не си отивай оттук, докато не дойда при Тебе да изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той му рече: Ще чакам, докато се върнеш. 19Тогава Гидеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а чорбата сложи в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба да ги представи. 20И Ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги остави на този камък, а чорбата излей. И стори така. 21Тогава Ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и докосна месото и пресните пити; и излезе огън от камъка, та пояде месото и пресните пити; а след това Ангелът Господен изчезна. 22И като видя Гидеон, че това беше Ангел Господен, Гидеон каза: Горко ми, Господи Еова! Защото видях Ангела Господен лице в лице. 23А Господ му каза: Мир тебе, не бой се; няма да умреш. 24И Гидеон издигна там олтар на Господа и го нарече Еова-Шалом; той е и до днес в Офра на авиезерците.

25 И същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и съсипи Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него. 26После на върха на тази скала издигни олтар на Господа, твоя Бог, според наредбата и вземи втория вол, и го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш. 27И тъй, Гидеон взе десетина души от слугите си и стори, както Господ му каза; но понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори през деня, а го стори през нощта. 28Когато градските жители станаха на сутринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него – съсечена, и вторият вол – цял изгорен на издигнатия олтар. 29И казаха си един на друг: Кой е извършил тази работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гидеон, Йоасовият син, е извършил тази работа. 30Тогава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде предаден на смърт, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е съсекъл ашерата, която беше при него. 31А Йоас рече на всички, които се бяха вдигнали против него: Вие ли ще се застъпвате за Ваал? Вие ли ще го защитавате? Който се застъпва за него, нека бъде предаден на смърт, докато е още сутрин. Ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето някой е съборил жертвеника му. 32Затова в същия ден той нарече сина си Ероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, защото е съборил жертвеника му.

33 Тогава всички мадиамци и амаликчани, и източните жители се събраха заедно, и преминаха и разположиха стан в долината Езреел. 34А Господният Дух дойде на Гидеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват. 35После изпрати вестители до цялото Манасиево коляно, та и то се събра да го последва; прати вестители и до Асир, до Завулон и до Нефталим, и те дойдоха, та ги посрещнаха.

36И Гидеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израил с моята ръка, както си казал, 37ето, аз ще сложа руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата земя остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израил с моята ръка, както си казал. 38Така и се случи; защото, като стана рано на сутринта, той изстиска руното и роса потече от руното – колкото леген вода. 39И Гидеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, ако продумам само този път; ако опитам само този път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата земя нека падне роса.

40И Бог стори така през онази нощ: само руното остана сухо, а по-цялата земя падна роса.

Гидеон поразява мадиамците

1 Тогава Ероваал (който е Ги-деон) стана рано и всички мъже, които бяха с него, и разположиха стана си при извора Арод; а станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Море. 2И Господ каза на Гидеон: Мъжете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и да каже: Моята ръка ме избави. 3Сега иди и прогласи на всеослушание пред народа тези думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от Галаадската планина. И върнаха се от мъжете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди. 4Но Господ каза на Гидеон: Людете пак са много; заведи ги при водата и там ще ти ги пресея; и за когото ти кажа: Този да отиде с тебе, той нека отиде с тебе; а за когото ти кажа: Този да не отиде с тебе, той нека не отиде. 5И той заведе народа при водата; и Господ каза на Гидеон: Всеки, който лочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно от онези, които се наведат на коленете си, за да пият. 6И броят на онези, които лочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всички останали се наведоха на коленете си, за да пият вода. 7Тогава Господ каза на Гидеон: Чрез тези триста мъже, които лочиха, ще ви избавя и ще предам мадиамците в ръката ти; а всички останали люде нека си отидат, всеки на мястото си. 8И тъй, той изпрати останалите израиляни, всеки в шатъра му, а тристата мъже, които взеха храна в ръцете си и тръбите си, задържа при себе си. А мадиамският стан беше под него в долината.

9 И в същата нощ Господ му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти. 10Но ако те е страх да слезеш, слез със слугата си Пура в стана 11и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се подкрепят, за да слезеш в стана. И тъй, той слезе със слугата си Пура до външните части на въоръжените в стана. 12А мадиамците и амаликчаните, и всички източни жители бяха разпрострени нагъсто в долината като скакалци; и камилите им по множество бяха безбройни, като пясъка край морето. 13И като пристигна Гидеон, ето, един човек разказваше сън на другаря си, като говореше: Ето, сънувах сън; пита от ечемичен хляб, като се търкаляше в мадиамския стан, стигна до шатъра и го удари, та падна; и прекатури го така, че шатърът се събори. 14И другарят му в отговор каза: Това не е друго освен меча на Гидеон, Йоасовия син, израилянина; Бог предаде в ръката му Мадиам и целия ни стан.

15И като чу Гидеон разказа на съня и тълкуването му, поклони се; и като се върна в Израилевия стан, каза: Станете, защото Господ предаде в ръката ви мадиамския стан. 16И раздели тристата мъже на три дружини, и даде тръби в ръцете на всички, и празни водоноси, с факли във водоносите. 17И каза им: Гледайте мене и правете същото; и ето, когато стигна при външните части на стана, каквото направя аз, това да направите и вие.

18Когато засвиря с тръбата, аз и всички, които са с мене, тогава да засвирите и вие с тръбите около стана и да извикате: За Господа и за Гидеон!

19И тъй, Гидеон и стоте мъже, които бяха с него, стигнаха до външната част на стана около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които бяха в ръцете им. 20И трите дружини засвириха с тръбите и строшиха водоносите, като държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Меч Господен и Гидеонов! 21Всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича, развика и побягна. 22Защото, като засвириха с тристата тръби, Господ обърна меча на всеки човек против ближния му в целия стан; и войската избяга до Бет-Шита към Зерерат, до пределите на Абел-Мехола при Табат.

23Тогава израиляните от Нефталим, от Асир и от цялото Манасиево коляно се събраха и преследваха мадиамците. 24И Гидеон прати вестители по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против мадиамците и завземете пред тях бродовете през водите на Йордан до Бет-Бара. И тъй, всичките ефремци се събраха и заловиха водите на Йордан до Бет-Бара. 25И хванаха двамата мадиамски владетели – Ореб и Зееб; Ореб убиха при скалата Ореб, а Зееб убиха при лина Зееб. И гониха мадиамците, и донесоха главите на Ореб и Зееб на Гидеон оттатък Йордан.

Зевей и Салман

1 Тогава ефремците казаха на Гидеон: Защо стори тъй, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И караха се силно с него. 2А той им рече: Какво съм направил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер? 3Във вашите ръце Бог предаде мадиамските владетели Ореб и Зееб; и какво съм могъл аз да направя в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

4И Гидеон дойде при Йордан, и премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но продължаващи преследването. 5И рече на сокхотските жители: Дайте няколко хляба на людете, които вървят след мене, защото са изнемощели, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман. 6А сокхотските първенци му казаха: Ръцете на Зевей и на Салман в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти? 7А Гидеон отговори: За това, когато Господ предаде Зевей и Салман в ръката ми, аз ще разкъсам телата ви с пустинни тръни и с глогове. 8Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските жители му отговориха, както бяха отговорили сокхотските жители. 9А той говори и на фануилските жители, казвайки: Когато се върна с победа, ще съборя тази кула.

10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души – всички, които бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч. 11И Гидеон отиде по пътя на онези, които живееха в шатри на изток от Ноба и Йогбеха, и разби стана; защото в стана цареше безгрижие. 12А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони и хвана двамата мадиамски царе – Зевей и Салман – и разби целия стан. 13Тогава Гидеон, Йоасовият син, се върна от война през възвишенията на Херес. 14И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го; и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. 15И Гидеон дойде при сокхотските мъже, и каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подиграхте, като казахте: Ръцете на Зевей и на Салман в ръката ти ли са вече, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели? 16И взе градските старейшини и пустинни тръни и глогове, та наказа с тях сокхотските мъже. 17Също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже. 18Тогава каза на Зевей и на Салман: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син. 19А той каза: Мои братя бяха, синове на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил. 20И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад. 21Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти ни нападни, защото според човека е и силата му. И тъй, Гидеон стана и уби Зевей и Салман, и взе украшенията, които бяха по вратовете на камилите им.

Ефодът на Гидеон

22Тогава Израилевите мъже казаха на Гидеон: Управлявай над нас – и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам. 23А Гидеон им каза: Нито аз ще управлявам над вас, нито синът ми ще управлява над вас; Господ ще управлява над вас. 24Гидеон обаче им каза: Едно нещо ще поискам от вас – да ми дадете всеки обеците от плячката си. (Защото враговете, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци.) 25И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от плячката си. 26И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикли, освен украшенията, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им. 27И от тях Гидеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там цял Израил блудства след него; и той стана примка за Гидеон и за дома му.

Смъртта на Гидеон

28 Така Мадиам се покори пред израиляните и не вдигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гидеон.

29Тогава Ероваал, Йоасовият син, отиде и седна в дома си. 30И Гидеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени. 31Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. 32И Гидеон, Йоасовият син, умря в честита старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра на авиезерците.

33 А когато умря Гидеон, израиляните пак се отвърнаха, и, като блудстваха след Вааловците, поставиха си Баал-Берит за бог. 34И израиляните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни врагове; 35нито показаха благост към дома на Ероваал (който е Гидеон) заради всички добрини, които той бе сторил за Израил.