Състезание за деца - познаване на Библията 2026

Господ дава заповед на Исус Навиев

1 След смъртта на Господния слуга Мойсей, Господ говори на Исус, Навиевия син, Мойсеевия помощник, казвайки: 2 Слугата ми Мойсей умря; затова сега стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ, и влезте в земята, която Аз давам на тях, на израиляните. 3 Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, както казах на Мойсей: 4 от пустинята до Ливан и от голямата река, Ефрат – цялата земя на хетите – до Голямото море към залез слънце, ще бъдат пределите ви. 5 Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя. 6 Бъди силен и смел; защото ти ще поведеш тези люде да наследят земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам. 7 Само бъди силен и много смел, за да можеш да спазваш целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. 8 Тази Книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех . 9 Ето, заповядвам ти; бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.

10Тогава Исус заповяда на началниците на народа: 11 Преминете през стана и заповядайте на народа, казвайки: Пригответе си храна за път; защото след три дни ще прекосите Йордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ, вашият Бог, ви дава да притежавате.

12А на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе говори Исус, казвайки: 13 Помнете заповедта, която Господният слуга Мойсей ви даде: Господ, вашият Бог, ви дава почивка и ви дарява тази земя. 14Жените ви, чадата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Мойсей ви даде отвъд Йордан; а всичките ви воини в пълно снаряжение да преминат пред братята си и да им помагат, 15 докато Господ успокои и братята ви, както вас, че притежават и те земята, която Господ, вашият Бог, им дава. Тогава да се върнете в земята на наследството си, която Господният слуга Мойсей ви даде отвъд Йордан, към изгрев слънце, и да я притежавате. 16И те в отговор казаха на Исус: Всичко, което ни заповядваш, ще извършим, и където и да ни пращаш, ще идем. 17 Както слушахме във всичко Мойсей, така ще слушаме и тебе; само Господ, твоят Бог, да бъде с тебе, както беше с Мойсей. 18Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал словата ти във всичко, което му заповядаш, ще се умъртви. Само бъди силен и смел!

Раав и съгледвачите

1 Тогава Исус, Навиевият син, изпрати от Ситим двама съгледвачи и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там. 2 Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израиляните, за да разгледат земята. 3И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разгледат цялата земя. 4 Но жената взе двамата мъже, та ги скри и рече: Наистина мъжете дойдоха при мен, но не знаех откъде са; 5и на мръкване, когато щяха да се затворят портите, си тръгнаха. Не зная къде отидоха; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете. 6 А тя ги беше качила на къщния покрив и ги бе скрила в ленените кълчища, които беше наредила на къщния покрив. 7И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха онези, които ги подгониха, затвориха портата.

8А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив; 9 и каза на мъжете: Зная, че Господ ви даде тази земя и страх от вас ни обхвана, и всичките жители на тази земя се стопиха пред вас; 10 понеже чухме как Господ пресушил водата на Червено море пред вас, когато сте излизали от Египет и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан – на Сихон и на Ог, които сте изтребили. 11 Като чухме, сърцата ни се стопиха и в никого не остана вече душа заради вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. 12 И сега, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение, 13че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат и че ще избавите живота ни от смърт. 14 Мъжете ѝ казаха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. 15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и на стената живееше. 16И рече им: Идете в планината, за да не ви намерят преследвачите, и крийте се там три дни, докато те се върнат; и после си идете по пътя. 17 И мъжете ѝ казаха: Ще бъдем свободни от тази клетва, с която ни накара да се закълнем; 18 освен ако, когато влезем в земята, вържеш това червено въже на прозореца, през който ни спусна, а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом събереш вкъщи при себе си. 19 Всеки, който излезе от вратата на къщата ти, кръвта му ще бъде върху главата му, а ние не ще бъдем виновни; но на всеки, който остане с тебе вкъщи, неговата кръв ще бъде върху нашата глава, ако се издигне ръка против него. 20Обаче, ако издадеш това наше дело, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ни накара да се закълнем. 21А тя каза: Да бъде както сте казали. И ги изпрати, и си отидоха; а тя върза червеното въже на прозореца.

22И като тръгнаха, отидоха в планината и там останаха три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. 23Тогава двамата мъже се върнаха и, като слязоха от планината, преминаха и дойдоха при Исус, Навиевия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха на Исус: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; защото всичките местни жители се топят от страх пред нас.

Преминаването на Йордан

1 Тогава Исус стана рано; и като се вдигнаха от Ситим, той и всичките израиляни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да го преминат. 2 А след три дни началниците преминаха през стана 3 и заповядаха на народа: Когато видите, че левитските свещеници носят ковчега на завета на Господа, вашия Бог, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да тръгнете след него. 4 Но между вас и него да има около две хиляди лакти разстояние; да не се приближавате към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали през този път. 5 И Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. 6 Исус говори и на свещениците, казвайки: Вдигнете ковчега на завета и тръгнете пред народа. И тъй, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа. 7 И Господ каза на Исус: Днес започвам да те възвеличавам пред цял Израил, за да познаят, че както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе. 8 А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Йорданската вода, застанете в Йордан.

9Тогава Исус каза на израиляните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог. 10 И каза Исус: Ето как ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците. 11 Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас през Йордан. 12 И сега, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. 13 И щом стъпят във водата на Йордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Еова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се пресече и ще застане накуп. 14 И тъй, щом се вдигна народът от шатрите си, като бяха пред народа свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Йордан, 15 и щом стигнаха до Йордан онези, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата), 16 водата, която слизаше отгоре, застана и се издигна накуп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; аводата, която течеше надолу към Соленото море, се свърши и изчезна; и народът премина срещу Ерихон. 17 А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо, на сухо сред Йордан; и всички израиляни преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.

1 А когато целият народ пре-мина Йордан, Господ говори на Исус, казвайки: 2 Вземете дванадесет човека от народа, по един човек от всяко племе, 3 и заповядайте им, като кажете: Вземете дванадесет камъка оттук, изсред Йордан, от мястото, където нозете на свещениците стояха твърдо, пренесете ги със себе си, и ги сложете на мястото, където ще пренощувате тази нощ. 4Тогава Исус повика дванадесет човека, които беше определил от израиляните, по един човек от всяко племе, 5и Исус им каза: Преминете пред ковчега на Господа, вашия Бог, през средата на Йордан, и всеки от вас да вземе по един камък на рамената си, според броя на племената на израиляните, 6 за да послужи това като белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат: Защо са ви тези камъни? 7 Тогава ще им кажете: Понеже водата на Йордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Йордан, водата на Йордан се раздели. И тези камъни ще бъдат за спомен довека на израиляните.

8Тогава израиляните сториха, както заповяда Исус: взеха дванадесет камъка изсред Йордан, както каза Господ на Исус, според броя на племената Израилеви; и ги пренесоха със себе си на мястото, където щяха да пренощуват, и там ги положиха. 9Исус още постави дванадесет камъка по средата на Йордан, на мястото, където стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; те са там и до днес. 10А свещениците, които носеха ковчега, стояха сред Йордан, докато се свърши всичко, което Господ заповяда на Исус да говори на народа, според всичко, което Мойсей беше заповядал на Исус. И народът побърза, и премина. 11А когато целият народ беше преминал, мина и Господният ковчег, и свещениците пред народа.

12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израиляните, както Мойсей им бе казал; 13около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към Ерихонските полета.

14 В онзи ден Господ възвеличи Исус пред очите на цял Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Мойсей, през всичките дни на живота му.

15Тогава Господ говори на Исус, казвайки: 16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан. 17И тъй, Исус заповяда на свещениците: Излезте от Йордан. 18 И щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха от Йордан и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Йордан се върна на мястото си и преля всички брегове, както преди. 19 На десетия ден от първия месец народът излезе от Йордан и разположи стан в Галгал, на изток от Ерихон. 20 И Исус постави в Галгал онези дванадесет камъка, които взеха от Йордан. 21 Тогава говори на израиляните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си: Какви са тези камъни? – 22 тогава да разправите на чадата си: По сухо премина Израил този Йордан, 23 защото Господ, вашият Бог, пресуши Йорданската вода пред вас, докато преминахте, както Господ, вашият Бог, стори на Червеното море, което пресуши пред нас, докато преминахме, 24 за да знаят всички народи по света, че Господнята ръка е мощна и за да се боите винаги от Господа, вашия Бог.

Обрязването при Галгал

1 А когато всичките аморейс-ки царе, които бяха оттатък Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ е пресушил водата на Йордан пред израиляните, докато преминат, сърцата им се стопиха и не им остана повече кураж против израиляните.

2 В това време Господ каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израиляните, втори път. 3И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израиляните на Хълма на краекожията. 4А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет – всички военни мъже – измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. 5Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани, а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани. 6Защото израиляните вървяха четиридесет години по пустинята, докато всички люде, военни мъже, излезли от Египет, бяха изтребени, защото не послушаха Господния глас, и на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ се беше клел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед. 7А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза, защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязвали по пътя. 8И като се обрязаха всички люде, останаха на местата си в стана, докато оздравеят. 9Тогава Господ каза на Исус: Днес отърколих от вас египетския позор. Затова, онова място се нарича Галгал, както се казва и днес.

10 А израиляните разположиха стан в Галгал и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на Ерихонските полета. 11И на сутринта след пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и пържено жито.

12А на другия ден, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израиляните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от плодовете на Ханаанската земя.

13 И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни? 14А той рече: Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си? 15А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.

Падането на Ерихон

Грехът на Ахан

Разрушението на Гай

10И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа хората си, тръгна заедно с Израилевите старейшини за Гай. 11И всичките военни мъже, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, дойдоха срещу града и разположиха стан на север от Гай; а между тях и Гай имаше долина. 12И той взе около пет хиляди мъже, и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града. 13И като наредиха хората – цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града – Исус отиде през онази нощ в долината. 14А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките мъже на града, та станаха рано и в определен час излязоха на полето на бой против Израил; но той не знаеше, че има засада против него зад града. 15А Исус и цял Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята. 16И всичките мъже в Гай бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исус, и се отдалечиха от града. 17Така в Гай и Ветил не остана човек, който да не излезе след Израил; и те оставиха града отворен, и гониха Израил. 18Тогава Господ каза на Исус: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам града в ръката ти. И Исус простря към града копието, което държеше в ръката си. 19И щом простря ръката си, мъжете от засадата станаха бързо от мястото си, втурнаха се изведнъж и влязоха в града, и го превзеха; и побързаха, та запалиха града. 20А когато гайските мъже се огледаха назад, видяха, че дим се издига от града към небето; и нямаше накъде да бягат – ни тук, ни там – понеже израиляните, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад срещу преследвачите. 21А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата е превзела града и че се издига дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже. 22Другите също излязоха от града против тях; и тъй, те се намериха всред израиляните, които бяха едните отсам, а другите оттатък; и израиляните ги поразиха, така че не оставиха никой от тях да живее или да побегне. 23А царят на Гай хванаха жив и го доведоха при Исус. 24И като изби Израил всичките жители на Гай в полето, в пустинята, където ги гонеха, и те всички паднаха от острото на меча, докато се изтребиха, тогава цял Израил се върна в Гай и го порази с острото на меча. 25И всички паднали в онзи ден – мъже и жени – бяха дванадесет хиляди души, всички гайски жители. 26Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, докато не изтреби като обречени всички жители на Гай. 27Само че Израил плени за себе си добитъка и плячката на онзи град, според словото, което Господ заповяда на Исус. 28И така, Исус изгори Гай и го превърна в куп развалини за вечни времена, както е до днес. 29А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта; и като залезе слънцето, Исус заповяда да снемат трупа му от дървото, да го хвърлят пред градската порта и да натрупат върху него голяма грамада камъни, която стои и до днес.

Измамата на гаваонците

1 А когато чуха това, всичките царе отсам Йордан, в хълмистите места и в полетата, и по цялото крайбрежие на голямото море чак до Ливан – хети, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и евусейци, 2събраха се заедно да се бият с Исус и Израил.

Слънцето застава на едно място

1 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както сторил на Ерихон и на царя му, така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали между тях, 2уплашиха се много, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни. 3Затова, ерусалимският цар Адониседек прати до хебронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахишкия цар Яфия и до еглонския цар Девир да рекат: 4Елате при мене и ми помогнете да поразим Гаваон, защото сключил мир с Исус и с израиляните. 5И така, събраха се тези петима аморейски царе: ерусалимският цар, хебронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар и еглонският цар, и отидоха, те и цялото им войнство, разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него. 6Тогава гаваонците пратиха до Исус в стана при Галгал да кажат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро ела при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места. 7И тъй, Исус потегли от Галгал, той и всички военни мъже с него, и всички силни и храбри мъже. 8И Господ каза на Исус: Да не се убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе. 9И Исус ги нападна внезапно, като беше пътувал цяла нощ от Галгал. 10И Господ ги смути пред Израил; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и ги гони нагоре към Веторон, и ги разбиваше до Азека и до Макида. 11А като бягаха от Израил по склона на Веторон, Господ хвърляше по тях големи камъни от небето до Азека, та измряха; умрелите от каменната градушка бяха повече от онези, които израиляните убиха с меч.

12 Тогава, в деня, когато Господ предаде аморейците на израиляните, Исус говори на Господа, като каза пред очите на Израил:

Застани, слънце, над Гаваон

и ти, луна, над долината Аялон.

13 И слънцето застана, и луната се спря,

докато отмъщаваха людете на враговете си.

Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да залезе почти цял ден. 14Такъв ден не е имало ни по-рано, ни после, когато Господ така да е слушал човешки глас; защото Господ воюваше за Израил.

15 След това Исус и цял Израил с него се върнаха в стана при Галгал.

Петимата аморейски царе са убити

16А онези петима царе побягнаха и се скриха в пещерата при Макида. 17И тъй, известиха на Исус, казвайки: Петимата царе са скрити в пещерата при Макида. 18И Исус каза: Дотъркаляйте големи камъни до входа на пещерата и оставете там хора да пазят; 19а вие не спирайте; гонете враговете си и поразете най-изостаналите от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви. 20И когато Исус и израиляните ги поразиха с твърде голямо клане, докато ги изтребиха, а останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове, 21тогава цялото войнство се върна благополучно в стана при Исус в Макида; никой не обели зъб против някого от израиляните. 22Тогава Исус каза: Отворете входа на пещерата и доведете при мене онези петима царе от пещерата. 23И сториха така – доведоха при него онези петима царе от пещерата: ерусалимския цар, хебронския цар, ярмутския цар, лахишкия цар и еглонския цар. 24И като доведоха при Исус онези царе, Исус повика всички Израилеви мъже и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: Приближете се, стъпете с нозете си върху вратовете на тези царе; и те се приближиха и стъпиха с нозете си върху вратовете им. 25Исус им каза още: Не бойте се и не се страхувайте, бъдете силни и смели; понеже така ще стори Господ на всичките ви врагове, против които воювате. 26А след това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта. 27А при залез слънце Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, където се бяха крили, и при входа на пещерата сложиха големи камъни, които стоят там и до днес.

28 В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя ѝ с меч; изтреби като обречени тях и колкото души имаше в нея, не остави оцелели; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

Завладяване на южните градове

Поражението на северните царе

1 А хацорският цар Ябин, като чу това, прати вест до мадонския цар Йовав, до симвронския цар, до ахсафския цар 2и до царете, които бяха на север в хълмистата и в планинската земя на юг от Кинерет, и в долината, и в Нафат-Дор на запад, 3и до ханаанците, които бяха на изток и на запад, и до аморейците, хетите, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците под Хермон в земята Масфа. 4И те, и всичките им войнства с тях, люде много, по множество колкото пясъка покрай морето, излязоха с твърде много коне и колесници. 5И като се събраха всички тези царе, дойдоха и заедно разположиха стана си близо при водата Мером, за да се бият с Израил. 6Тогава Господ каза на Исус: Да не се убоиш от тях, защото утре, около този час, Аз ще ги предам всички избити пред Израил; и ще прережеш жилите на конете им, и ще изгориш с огън колесниците им. 7И тъй Исус и цялото му войнство с него излязоха внезапно против тях при водата Мером и ги нападнаха. 8И Господ ги предаде в ръката на Израил; и те ги поразиха, и ги гониха до големия Сидон и до Мисрефот-Маим, и до долината на Масфа на изток, и ги поразяваха, докато не оставиха ни един оцелял от тях. 9Исус им стори, както Господ му заповяда; преряза жилите на конете им и изгори с огън колесниците им.