Състезание за деца - познаване на Библията 2026

Раждането на Самсон

1 И израиляните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.

2 И имаше един човек от Цора, от Дановото племе, по име Маноах, чиято жена бе бездетна, която не раждаше. 3 И Ангел Господен се яви на жената и ѝ каза: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. 4 Затова пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие; и да не ядеш нищо нечисто. 5 Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението си детето ще бъде назирей на Бога ; и той ще започне да избавя Израил от ръката на филистимците. 6 Тогава жената отиде и каза на мъжа си: Един Божий човек дойде при мен, чието лице беше като лицето на Ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах откъде е, нито Той ми каза името си. 7Но ми каза: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова да не пиеш вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто; защото от рождението си до деня на смъртта си детето ще бъде назирей на Бога. 8Тогава Маноах се помоли на Господа: Моля Те, Господи, нека дойде пак при нас Божия човек, когото си пратил, и нека ни научи какво да сторим с детето, което ще се роди. 9И Бог послуша Маноаховия глас; и Ангелът Божий пак дойде при жената, както седеше на нивата; а мъжът ѝ Маноах не беше с нея. 10И жената се завтече, и побърза да каже на мъжа си: Ето, яви ми се онзи човек, който дойде при мене завчера. 11Тогава Маноах стана, отиде след жена си и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си онзи човек, който е говорил на тази жена? И той рече: Аз. 12И рече Маноах: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето и какво да прави то? 13И Ангелът Господен рече на Маноах: Нека се пази жената от всичко, за което ѝ говорих; 14 да не яде от нищо, което произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие и да не яде нищо нечисто; всичко, което ѝ заповядах, нека спазва. 15 Тогава Маноах каза на Ангела Господен: Ще ни се да те задържим, за да ти сготвим яре. 16Но Ангелът Господен каза на Маноах: И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; а ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го на Господа. (Защото Маноах не позна, че това беше Ангел Господен.) 17Тогава Маноах каза на Ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което каза? 18 А Ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно. 19 Тогава Маноах взе ярето и хлебния принос, и ги принесе жертва на Господа на камъка; и, като гледаха Маноах и жена му, Ангелът постъпи чудно; 20 защото, когато се издигна пламъкът от олтара към небето, то и Ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маноах и жена му, като гледаха, паднаха по лице на земята.

21 Но Ангелът Господен не се появи вече пред Маноах и жена му; и тогава Маноах позна, че това е бил Ангел Господен. 22И Маноах каза на жена си: Ще умрем, защото видяхме Бога. 23А жена му рече: Ако Господ искаше да ни умори, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време.

24 И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови. 25И Господният Дух започна да го подбужда в Махане-Дан, между Цора и Ештаол.

Женитбата на Самсон

1 И Самсон слезе в Тамнат, и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери. 2И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега ми я вземете за жена. 3А баща му и майка му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти или между целия ни народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми се хареса. 4Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, Който търсеше причина да застане против филистимците, защото по онова време те владееха Израил. 5Тогава Самсон слезе с баща си и майка си в Тамнат; а като стигнаха до Тамнатските лозя, ето, един млад лъв ревеше против него. 6И Господният Дух дойде със сила на него, и той го разкъса, както би разкъсал яре. И то без да има нещо в ръката си; но не каза нито на баща си, нито на майка си какво бе сторил. 7И отиде, та говори с жената; и тя му се хареса. 8И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед. 9И взе от него в ръцете си, та вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си, даде и на тях и ядоха; но не им каза, че беше взел меда от лъвовия труп. 10И баща му отиде при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците. 11И като го видяха, филистимците доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.

12 И Самсон им каза: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да я отгатнете през седемте дни на угощението, аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна; 13но ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Задай гатанката си да я чуем.

14И той им рече:

От ядящия излезе ястие

и от силния излезе сладост.

До третия ден те не можаха да отгатнат гатанката. 15Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, иначе ще изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. Затова ли ни поканихте, да ни оберете? 16И тъй, жената на Самсон заплака пред него, като каза: Ти ме мразиш и не ме обичаш; задал си гатанка на онези, които са от людете ми, а на мене не я отгатваш. А той ѝ рече: Ето, нито на баща си, нито на майка си съм я отгатнал, та на тебе ли ще я отгатна? 17Но тя плака пред него през седемте дни, в които ставаше угощението им; а на седмия ден ѝ я откри, защото му бе много досадила; и тя каза отговора на своите хора. 18Тогава на седмия ден, преди да залезе слънцето, градските мъже му рекоха:

Кое е по-сладко от мед?

Кое е по-силно от лъв?

А той им каза: Ако не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми. 19И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Ашкелон, и изби тридесет мъже от тях и, като взе облеклата им, даде премените на онези, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом.

20 А Самсоновата жена се омъжи за сватбения му приятел.

Самсон отмъщава на филистимците

1И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в стаята. Но баща ѝ не го остави да влезе. 2И баща ѝ каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил, затова я дадох на другаря ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата. 3А Самсон им каза: Този път ще бъда прав да сторя зло на филистимците. 4И тъй, Самсон отиде, хвана триста лисици и, като взе главни, обърна опашка към опашка и сложи по една главня между две опашки. 5И като запали главните, пусна лисиците из посевите на филистимците и изгори кръстците и непожънатите класове заедно с лозята и маслините. 6Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И казваха: Самсон, зетят на тамнатеца, защото са дали жена му на другаря му. Затова филистимците дойдоха, та изгориха нея и баща ѝ с огън. 7А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас и само тогава ще престана. 8И ги порази с голямо клане надлъж и нашир; тогава слезе и седна в пролома на скалата Етам.

9 Тогава филистимците отидоха и разположиха стан в Юда, и се разпростряха в Лехи. 10И юдеите им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той постъпи с нас. 11Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в пролома на скалата Етам и рекоха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Какво ни докара? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз. 12А те му рекоха: Дошли сме да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че няма да ме убиете. 13А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от пролома. 14Когато дойде в Лехи, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него и въжетата, които бяха на ръцете му, станаха като лен, прегорен с огън, и връзките му като че ли се разтопиха от ръцете му. 15И като намери оселова челюст, още прясна, простря ръката си и я взе, и уби с нея хиляда мъже. 16Тогава каза Самсон:

С оселова челюст купища връз купища,

с оселова челюст убих хиляда мъже.

17И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си; и се нарече онова място Рамат-Лехи.

18 А после той ожадня премного и извика към Господа: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление, а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните? 19Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе от него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; и нарече мястото, което е в Лехи, Ен-Хакоре, както се нарича и до днес.

20 И той съди Израил в дните на филистимците двадесет години.

Самсон и Далила

1След това Самсон отиде в Газа, където видя една блудница и влезе при нея. 2И казаха на газяните: Самсон дойде тук. А те го обиколиха и цяла нощ го чакаха в засада при градската порта; и се спотайваха цяла нощ, като казваха: Преди да съмне, ще го убием. 3А Самсон спа до среднощ; и, като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти заедно с лоста, сложи ги на рамената си и ги изнесе на върха на хълма, който е срещу Хеброн.

4След това той залюби една жена в долината Сорик на име Далила.

5 И филистимските началници, като дойдоха при нея, ѝ казаха: Предумай го и виж в какво се състои голямата му сила и как можем да му надвием, че да го вържем, за да го усмирим; а ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника. 6И тъй, Далила попита Самсон: Кажи ми тайната на голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те усмирят. 7И рече ѝ Самсон: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана слаб като всеки друг човек. 8Тогава филистимските началници ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях. 9А в спалнята ѝ имаше засада. И тя му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! А той скъса тетивите, както би се скъсала връв от кълчища, когато се допре до огъня. И силата му не се узна.

10После Далила каза на Самсон: Ето, ти ми се подигра и си ме излъгал; кажи ми сега с какво трябва да те вържат. 11А той ѝ рече: Ако ме вържат яко с нови въжета, още неупотребявани, тогава ще стана слаб като всеки друг човек. 12И Далила взе нови въжета, върза го с тях и му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! И засадата седеше в спалнята. А той ги скъса от ръцете си като нишка. 13Тогава Далила каза на Самсон: Досега все ми се подиграваш и ме лъжеш; кажи ми как трябва да те вържат. А той ѝ рече: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в платното на стана. 14И тя ги закова; тогава му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна гвоздея от стана с платното. 15Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, три пъти ме излъга и не ми казваш в какво се крие голямата ти сила.

16И понеже му досаждаше всеки ден с думите си, и толкова настояваше пред него, че душата му се притесни до смърт, 17той ѝ откри цялото си сърце, като ѝ рече: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си; ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене и ще стана слаб като всеки друг човек. 18А като видя Далила, че ѝ откри цялото си сърце, прати да повикат филистимските началници, като каза: Елате и този път, защото той ми откри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и донесоха и парите в ръцете си. 19И тя го приспа на коленете си, и повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и тя започна да го усмирява. И силата му се оттегли от него. 20Тогава тя викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него. 21И тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му, и като го отведоха в Газа, вързаха го с медни окови; и той мелеше в тъмницата. 22Но космите на главата му започнаха пак да растат, след като бе обръснат.

Смъртта на Самсон

23И филистимските началници се събраха да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се веселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни врага ни Самсон. 24И когато го видя народът, хвалеше бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни врага ни, разорителя на земята ни, който е убил множество от нас.

25 И когато се развеселиха сърцата им, казаха: Повикайте Самсон да ни развлича. И тъй, повикаха Самсон от тъмницата и той ги развличаше. И го поставиха между стълбовете. 26И Самсон каза на слугата, който го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи храмът, за да се подпра на тях. 27А храмът беше пълен с мъже и жени; там бяха всички филистимски началници и на покрива около три хиляди мъже и жени гледаха Самсон, който им беше станал за посмешище. 28Тогава Самсон се помоли на Господа: Господи Еова, спомни си за мене и ме подкрепи само този път, Боже, за да отмъстя с един удар на филистимците за двете си очи. 29И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и се опря на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата. 30И каза Самсон: Нека умра с филистимците. И се наведе с всичката си сила; и храмът падна върху началниците и върху всички хора, които бяха в него. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които бе убил през живота си.

31 Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и, като го взеха, занесоха го, та го погребаха в гроба на баща му Маноах между Цора и Ештаол. И той беше съдия на Израил двадесет години.