1 В третата година от царуването на Юдовия цар Йоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. 2 И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Йоаким и част от съдовете в Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.
3 И царят заповяда на началника на скопците си Ашпеназ да доведе някои от израиляните, тоест от царския род и от благородниците, 4 младежи без никакъв недостатък, красиви наглед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, за да ги учи на учението и езика на халдейците. 5 И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да могат след изтичането на това време да постъпят на служба при царя.
6А между тях бяха, от юдеите, Даниил, Анания, Мисаил и Азария, 7 които началникът на скопците преименува, като нарече Даниил Валтасасар, Анания – Седрах, Мисаил – Мисах, и Азария – Авденаго. 8 Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова, помоли началника на скопците да не го принуждава да се осквернява. 9 А Бог направи така, че Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците. 10И началникът на скопците рече на Даниил: Аз се боя от господаря си, царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко напълнели от лицата на младежите, вашите връстници, и така да изложите главата ми на опасност пред царя. 11Тогава Даниил каза на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниил, Анания, Мисаил и Азария: 12Изпитай, моля, слугите си десет дни, през които да ни се даде само зеленчук да ядем и вода да пием; 13после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на младежите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш, постъпи със слугите си. 14И той ги послуша в това, и ги изпита десет дни. 15И накрая на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните царски ястия на царя. 16И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук. 17 И на тези четирима младежи Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост, а Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. 18И накрая на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносор. 19 И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниил, Анания, Мисаил и Азария; затова, те постъпиха на служба при царя. 20 И във всяко дело, което изискваше мъдрост и разбиране, за каквото да ги попиташе царят, намираше ги десет пъти по-добри от всичките врачове и гледачи, които бяха в цялото му царство. 21 И Даниил остана до първата година на цар Кир.
1 И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. 2 Тогава царят заповяда да свикат врачовете и гледачите, чародейците и халдейците , за да разтълкуват сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. 3И царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня. 4 Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си, и ние ще обясним значението му. 5 В отговор царят рече на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми обясните съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища; 6 но ако обясните съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И тъй, обяснете ми съня и значението му. 7Те повторно рекоха: Нека каже царят съня на слугите си и ние ще обясним значението му. 8В отговор царят каза: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате какво съм ви заповядал. 9Обаче, ако не ми обясните съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато се измени решението ми. И тъй, кажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми разтълкувате и значението му. 10Халдейците отговориха на царя: Няма човек на света, който да може да обясни на царя тази работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от врач, гледач или халдеец. 11Това нещо, което царят изисква, е мъчно; и няма друг, който би могъл да го обясни пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците. 12От това царят се разгневи и много се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци. 13И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият. 14Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци. 15Той каза на царския началник Ариох: Защо е издал царят такъв строг указ? Тогава Ариох разказа работата на Даниил. 16И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.
17Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа това на другарите си Анания, Мисаил и Азария, 18за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци. 19И се откри тайната на Даниил в нощно видение.
Тогава Даниил благослови небесния Бог.
20 И рече:
Да бъде благословено името Божие
отвека и довека;
защото мъдростта и силата са Негови.
21 Той сменя времената и сезоните;
сваля царе и поставя царе;
Той е, Който дава мъдрост на мъдрите
и знание на разумните.
22 Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
и светлината обитава с Него.
23 На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря,
и Тебе славословя,
Който си ми дал мъдрост и сила,
като си ми открил онова,
за което Те молихме,
защото си ни открил съня на царя.
24И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, каза му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя, и аз ще обясня на царя значението на съня. 25Тогава Ариох побърза да въведе Даниил при царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще открие на царя значението. 26Царят каза на Даниил, наречен още Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му? 27В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да открият на царя ни мъдреци, ни гледачи, ни врачове, ни астролози. 28Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносор онова, което има да стане в идещите дни. Ето съня ти и това, което си видял на леглото си: 29О, царю, на леглото си размишлявал за онова, което има да стане по-после; и Онзи, Който открива тайни, ти е открил онова, което има да стане. 30Колкото за мене, тази тайна ми се откри не защото имам повече мъдрост от останалите живи, а за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си. 31И ето, ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и видът му е бил страшен. 32Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му – от сребро, коремът му и бедрата му – от мед, 33краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, отчасти от глина. 34Докато ти си гледал, откъснал се е камък, но не от човешка ръка, ударил е образа в нозете му, които са били от желязо и глина, и ги е строшил. 35Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл и от тях не е останала следа. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му. 37Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; 38и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава. 39И след тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще обладае целия свят. 40Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко. 41А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глина. 42И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от глина, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. 43И както си видял желязото смесено с глина, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. 44И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши, и не ще го владее друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъдва довека. 45И както си видял, че камък се е откъснал от планината, но не от човешка ръка, и че е разтрошил желязото, медта, глината, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане след това. Сънят е верен и тълкуванието му точно.
46 Тогава цар Навуходоносор падна по лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения. 47И каза на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, и откривател на тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна! 48Тогава царят въздигна Даниил, даде му много и големи дарове и го постави управител над цялата Вавилонска област и главен началник на всички вавилонски мъдреци. 49И Даниил измоли от царя, и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над делата на Вавилонската област; а Даниил остана в царския дворец.
1Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във Вавилонската област. 2Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил. 3Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе въздигнал. 4Тогава глашатай високо се провикна: На вас се заповядва, племена, народи и езици, 5щом чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и всякаква музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който Навуходоносор е поставил; 6а който не падне да се поклони, начаса ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ. 7Затова, щом всички племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, и всякаква музика, всички племена, народи и езици паднаха и се поклониха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 Тогава някои халдейци се приближиха при царя и наклеветиха юдеите, 9като казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив довека! 10Ти, царю, си издал указ всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и всякаква музика, да падне и да се поклони на златния образ, 11а който не падне и не се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ. 12Но има някои юдеи, които ти си поставил над делата на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, и които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят. 13Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да доведат Седрах, Мисах и Авденаго. И доведоха тези човеци пред царя. 14Навуходоносор им каза: Седрах, Мисах и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог и не се кланяте на златния образ, който поставих? 15Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и всякаква музика, ако сте готови да паднете и да се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? 16Седрах, Мисах и Авденаго казаха в отговор на царя: Навуходоносоре, не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17Нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоите ръце, царю, ще ни избави; 18ако ли не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.
19Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго, и заповяда да нажежат пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нажежаваше. 20И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ. 21Тогава тези мъже бяха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите си и другите си дрехи, и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ. 22А понеже царската заповед бе настойчива и пещта се нажежи премного, огненият пламък уби онези мъже, които хвърлиха Седрах, Мисах и Авденаго. 23А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.
24Тогава цар Навуходоносор, скочи смаян и попита съветниците си: Не хвърлихме ли сред огъня трима мъже вързани? Те отговориха: Вярно е, царю. 25Той каза: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят сред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете. 26Тогава Навуходоносор се приближи до устието на пламтящата огнена пещ и викна: Седрах, Мисах и Авденаго, слуги на Всевишния Бог, излезте и елате тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тези мъже, дори косъм от главата им не бе изгорял, и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън имаше по тях.
28 Тогава Навуходоносор каза: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати Ангела Си и избави слугите Си, които, като се уповаха на Него, не послушаха заповедта на царя, а предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог. 29Затова, издавам указ, всеки човек, от което и да било племе, народ и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така. 30Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във Вавилонската област.
1 Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мирът да ви се умножи! 2Видя ми се добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи Всевишният Бог. 3Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество – из род в род.
4Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си, 5видях сън, който ме уплаши; и размишленията на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха. 6Затова, издадох заповед да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми разтълкуват значението на съня. 7Тогава влязоха врачовете, гледачите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но неможаха да ми обяснят значението му. 8Най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар по името на моя бог, и в когото е Духът на Святия Бог; и аз разказах съня пред него, като рекох: 9Валтасасаре, глава на мъдреците, понеже узнах, че Духът на Святия Бог е в тебе и че никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му. 10Ето какви бяха виденията в главата ми, докато лежах на леглото си: Гледах, и ето, дърво сред света, на което височината бе голяма. 11Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят. 12Листата му бяха хубави, плодът му – изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и по клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар. 13Видях във виденията си, докато лежах на леглото си, и ето, един свят страж слезе от небето 14и извика със силен глас: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоните му; 15обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесна роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята; 16нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена. 17Тази присъда е по заповед на стражите и това изискване – по повеля на светиите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще и поставя над него най-нищожния измежду човеците. 18Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми обясни значението; а ти можеш, защото Духът на Святия Бог е в тебе.
19 Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко и мислите му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му. Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде за онези, които те мразят, и значението му – за неприятелите ти! 20Дървото, което си видял, че е станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало по цялата земя, 21чиито листа били хубави и плодът му изобилен, достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоните на което се подслонявали небесните птици, 22товадърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти е нараснало и стигнало до небето, и властта ти – до края на земята. 23А дето царят е видял свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена, – 24ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми, царя, е 25да бъдеш изгонен измежду човеците, да живееш с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на човеците и го дава комуто иска. 26А дето е заповядано да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят. 27Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда, и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, за да се продължи благоденствието ти.
28Всичко това постигна цар Навуходоносор. 29След дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон, 30царят проговори, казвайки: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за дом на царството и за слава на величието си! 31Думите бяха още на устата на царя, когато глас дойде от небето и рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството се отне от тебе; 32и ще бъдеш изгонен измежду човеците, сред полските животни ще живееш и ще се храниш с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците и го дава на когото иска. 33В същия час това слово се изпълни над Навуходоносор; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орел и ноктите му – като на птица.
34 В края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и разумът ми се възвърна, и аз благослових Всевишния, и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже господството Му е вечно господство, и царството Му – из род в род; 35пред Него всички земни жители се считат за нищо; Той действа според волята Си сред небесното войнство и сред земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти? 36И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието, и светлостта ми; и съветниците ми, и големците ми ме търсеха, утвърдих се на трона си и ми се прибави превъзходно величие.
37 Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.