1В същото време присъстваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. 2И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? 3Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 4Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, са били престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? 5Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 6Каза и тази притча: Ня кой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. 7И рече на лозаря: Ето, три години как идвам да търся плод на тая смокиня, но не намирам; отсечи я; защо да изтощава земята? 8А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; 9и ако след това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
10И една събота Той поучаваше в една от синагогите. 11И ето една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощи от осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. 12А Исус, като я видя, повика я и рече ѝ: Жено, освободена си от немощта си. 13И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи, и славеше Бога. 14А началникът на синагогата, като негодуваше задето Исус в събота я изцели, проговаряйки, рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15Но Господ в отговор му рече: Лицемерци! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го завежда, та го напоява? 16А тая Авраамова дъщеря, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде освободена от тая връзка в съботен ден? 17И като каза това, всичките Му противници се посрамиха и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
18 И каза: На какво прилича Божието царство? И на какво да го уподобя? 19Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то рас теше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му. 20И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? 21Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.
22 И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше. 23И някой си Му рече: Господи, малцина ли се спасяват? А Той им каза: 24Гледайте да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат. 25След като стане домакинът и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте, 26тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Си поучавал. 27А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; идете си от Мене всички вие, които вършите неправда. 28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън. 29И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство. 30И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
31В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие. 32И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам. 33Обаче трябва днес и утре, и вдруги ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. 34Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте! 35Ето, вашият дом ви се оставя пуст; и казвам ви, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.