Притчата за сеяча
1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седеше в езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото. 2И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: 3Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. 4И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха. 5Други паднаха на канаристо място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, та не дадоха плод. 8А други паднаха на добра земя и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. 9И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана самичък, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко бива в притчи; 12тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости [грехът]. 13И казва им: Не разбирате ли тази притча? А как тогава ще разберете всичките притчи? 14Сеячът сее словото. 15А онези край пътя, където се сее словото, са такива, които, като го чуят, Сатана веднага идва и грабва посяното в тях слово. 16Също и посяното на канаристите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; 17нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват. 18Посяното между тръните са онези, които са слушали словото; 19но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават словото, и то става безплодно. 20А посяното на добрата земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно.
Лампа на светилник
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиникаили под леглото? Не за това ли, за да го поставят на светилника? 22Защото няма нещо тайно, което да не се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве. 23Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и на вас, които слушате ще ви се прибави. 25Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Притчата за поникващото семе
26 И каза: Божието царство е също както когато човек хвърли семе в земята; 27и спи, и става нощем и денем; а как никне и расте семето, той не знае. 28Земята сама по себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. 29А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
Притчата за синаповото зърно
30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство, или с каква притча да го представим? 31То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; 32но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслоняват небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. 34А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Исус укротява бурята
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отвъдната страна. 36И като разпуснаха народа, взеха Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. 37И вдигна се голяма буря, и вълните връхлетяха в ладията, така че тя вече се пълнеше с вода. 38А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? 39И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. 40И рече им: Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра? 41И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?